Лесна работа: За хората и мрънкането

Има хора с вълшебна съставка, нали? Някои от тях с удоволствие допускаме в приятелския си кръг, други красят обществения живот. Където и да се намират, те ни се отразяват добре. Веднага бият на очи с усмивка, открит поглед и изправена стойка. Специалисти твърдят, че тези три елемента са нещо като визитка на успеха.

Влиза усмихнат, самоуверен и уважаващ себе си човек. Където и да е. Харизмата му моментално сякаш грабва микрофона и с мощен глас се провиква: „Насам! Погледнете! Ето ме! Аз съм тук и съм супер!“

Но думата ми не е за тези хора, в които замечтано се взираме с желанието някой ден да сме като тях, да излъчваме победа. Не. Думата ми е за фалшификатите. Просто през последните години вдъхновители и мотиватори неволно съдействат за производството на симуланти. Не ме разбирайте погрешно! Чудесно е това, че хората се учат да се държат мило и добронамерено, но има една важна подробност и тя е в автентичността.

Днес, например, трябваше да реша дали да си купя един костюм, или не. Според рок звездата на успешния бизнес, която ме консултираше в магазина, задължително трябваше да си тръгна с този костюм, иначе щях да съм живяла напразно, толкова хубаво ми стоял. Жената беше супер, но нямаше представа, че аз действително гледам в огледалото и ако там има зелен слон на райета, виждам зелен слон на райета, а не розови облачета над ягодови полета. Така че не й се получи, въпреки решимостта да продаде стоката. В този случай не се сърдя.

Но друг разговор ме провокира да отворя дума за фалшификатите.

Има едни мили хора, които красиво опаковат мрънкането си, завързват му подходяща панделка и толкова много харесват продукта, че самите те започват да вярват в него.

Преди малко изслушах сърцераздирателно оплакване в стил „ако не беше този ужасен човек, сега нямаше да се свивам в малка квартира, а щях да имам два собствени апартамента в Милано“. Именно това ме провокира да споделя мнение. Защото повечето от нас са били в сходно положение - да съжаляват за неща, които са направили, или по-скоро не са имали смелост да направят. Понякога дори набираме инерция в мрънкането. Нали си спомняте класическата отправна точка: „Ако не беше Хикс, всичко щеше да е перфектно! Щях да постигна велики неща!“?

Отговорът е само един: „Ако си искал, си щял!“.

Сигурна съм, че трябва да има преформулиране, защото колкото и симпатичен да е човекът, който мрънка, той всъщност се самозалъгва, а следователно: постъпва зле. Първо - към себе си и след това – към останалите, които са принудени да го слушат. И колкото добре да е опаковано и елегантно поднесено, мрънкането прави средата нездравословна.

Талантливи хорове от мърморковци... Първи, втори, трети глас... И симфоничен оркестър – за разкош. Това дава старт и на нагласи, благодарение на които се преборихме за култовото второ място в топ 5 от най-песимистичните държави. Ама никак не ни се получава добре с този индекс на надеждата!

Лесна работа е да сме наясно, че никой, освен нас, не носи отговорност за нашите решения и постъпки.

Осъзнавайки го, даваме възможност на себе си да пробваме неща и да имаме самочувствието, че сме го направили. А това увеличава шансовете да бъдем и да срещаме симпатични хора с вълшебна съставка. Онази, от която зависят надеждата, оптимизмът и успехът.