Лесна работа: След избори

Ето ни и нас след избори. Всъщност правим хиляди избори през живота си. Защо тези да са нещо различно? Сега няма да потъвам в мъдрост и да ви замервам с бисери. В крайна сметка всички гледахме един спектакъл, всеки забеляза каквото желаеше да забележи и повярва в това, в което искаше да вярва. Както винаги, изгревът след избори е също толкова красив и вълнуващ, колкото бяха изгревите преди това и колкото ще бъдат всички следващи.

Наясно сме, че процесът на превръщане на политиците и техните партии в това, което са, се определя от наличните възможности. Така че, да заклеймяваме някого, че се прехвърля от партия в партия, да осмиваме друг за постъпките и думите му, да критикуваме повярвалите... едва ли са полезни ходове. Възможно е било - направили са го. Ако бяхме създали обстоятелства на невъзможност, вероятно много неща нямаше да се случат във вариантите, в които ги наблюдаваме и преживяваме през последните години. Но както се казва, на политиците отдавна всичко им е ясно, а електоратът години наред не спря да изяснява какво ли не и вечно е в колебания по отношение на същината, все си създава някаква допълнителна илюзия. Толкова по въпроса.

Късно вечер след предизборна обиколка един политик почукал на случайна врата, окрилен от идеята да провери как я кара народът. Когато му отворили, започнал с въпроса:

- Тук ли живее избирателят Хикс?

И получил озадачаващия отговор:

- Е, живее е доста силно казано.

С това той приключил проучванията, още преди да ги е започнал. Сторило му се някак по-здравословно.

Политика – бизнес като всеки друг. Политик – професия като всяка друга. Опасявам се, че ако някои от хората, които наблюдавахме през отминалата кампания бяха не политици, а да речем кондуктори в градския транспорт, дори шофьорите щяха да си купуват билетчета. Но това е друга тема и ако всичко предстоящо отново ни изненада, бихме изглеждали като онази солидно почерпена домакиня, която три часа се взирала в пералнята и обяснявала как романтично танцуват вълните... И така - до финалната центрофуга.

Другият вариант е да подходим към предстоящото като реалистични оптимисти. Какво точно е това? Онова нормално състояние, в което виждаме прословутата чаша наполовина пълна и наполовина празна, каквато всъщност е. Нищо, че са ни учили, че начинът, по който виждаме въпросната чаша, ни поставя от едната страна – или от добрата, или от лошата. Учили са ни, че е важно каква версия градим: дали някой долива в чашата, или отпива от нея.

Според мен никак не са на грешен път хората, които смятат, че версията на политика е предимно тази: каквото и да е било досега с чашата, ние ще я напълним и задължително ще бъде хубаво. Чухме го за пореден път и за пореден път много се надяваме поне част от обещанието да се получи в действителност. Онази част, в която ще напълним чашата... Не се знае с какво и всъщност изобщо не е ясно дали ще бъде хубаво... Ще поживеем, ще видим.

Дотогава май не ни остава друго, освен да съчетаваме положителното отношение на оптимиста с критичния поглед на песимиста? Защо? Първо: не се сещам какво друго бихме могли да правим. И второ: подобно съчетание е довело доста хора до повече успехи и радост във всекидневието, а всеки от нас има нужда от успехи и радост.

Това е. Бъдете здрави и доволни от избора си! Желая ви хубава седмица, хубав месец и хубав живот!