Представяне на "За договорното начало в българската държавност (V – VII век)"

26 юни, сряда, Арт салон на Радио Варна, 18.00 часа

Яни Янев и Светлозар Попов представят монографията "За договорното начало в българската държавност (V – VII век)" 

За своя труд, авторският колектив Яни Янев и д-р Светлозар Попов стана носител на награда "Варна" за 2024 г. в сферата на науката и висшето образование, направление "Обществени науки". Отличието бе връчено за значими постижения в изследването на исторически аспекти на договорното и международното публично право – основа за иновативен авторски подход за обучение на студенти по право.

Правоприемник ли е Исперихова България на териториалните права по договора от 448 г. между Източната римска империя и Хунската империя?
След бляскавата победа и дългото преследване на бягащите ромеи, войските на българите, начело с кан Исперих гонят противника до Варна и се спират до Стара планина! Известно е, че след разгрома Източната римска империя (ИРИ) не е разполагала с военни сили, с които да окаже ефективна съпротива, поради което кан Исперих е могъл да продължи с войските си до самия Константинопол, каквато е била практиката при всички предходни нахлувания в империята от други племена и народи. Отказът на българският владетел да има характерното за времето си, типично варварско поведение подсказва,, че вероятно е имало важна причина да се придържа към установяването на новите граници на България след войната с ИРИ от 680г., по билото на Стара планина до долината на р. Морава, на запад.
Изследвайки историческите източници, авторите стигат до идеята, че е възможно важната причина за възприемането на такова външно политическо поведение от българския Кан да се корени в намерението да бъдат отстоявани териториални права, придобити по силата на договора, сключен между Атила и Теодосий II през 448г., по силата на който ИРИ предава част от владяната от нея територия на север от Стара планина на империята на Атила. Със задълбочен анализ на историческите източници авторите установяват параметрите на територията предмет на договор, която съвпада със значителна част от територията, върху която установява държавата си Исперих, на юг от Стара планина. Този факт дава основание на авторите да направят предположението, че Кан Исперих завладява тези територии и на основание държавно правоприемство от империята на Атила, Старата Велика България на Ирник и Кубрат, препотвърдено с договора от 681г., като предлагат различен поглед върху историческите източници, чрез историко-правен анализ на известните исторически факти.