Българинът от Париж - една история за рикша в града на любовта

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Ася Пенчева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Париж - градът на любовта и романтиката, е от онези места в света, на които нищо не изглежда странно и никой не е достатъчно ексцентричен. Ако в туристическите брошури неизменно присъстват Айфеловата кула, Лувъра, църквите "Нотр Дам" и "Сакре Кьор", хълмът Монматр и дори кабарето Мулен Руж, то това не е всичко, което трябва да се види в Париж. Едно кафе на малка уличка за час ще добави незабравим щрих към опознаването на този космополитен град. Особено ако на ъгъла млади музиканти свирят джаз или класически шансони.

За много от туристите, обаче от почти девет години насам първата асоциация с Париж е българинът с рикшата. Той е Тодор Пасев от Русе и вече 17 години не слиза от рикшата си. В този алтернативен транспортен бизнес българите не са един или двама, но началото е поставено от Тошко.

В момента, в който се качиш в рикшата му романтичното настроение изчезва и идва ред на адреналиновото усещане за скорост. Странното редуване на огромните булеварди с тесните пешеходни улички носи незабравимо преживяване, което на моменти дори граничи със страха в трафика.

Казва, че цените са му нормални и не "рекитира" клиентите си, както румънците. Споделя още, че в силните месеци печалбата може да стигне и до 500 евро. И това, като не вземаме предвид, че българите обикновено се возят без пари на рикшите в Париж.