Грижа за земята и грижа за хората, така най-общо може да бъде определен смисълът от това човек да създаде своя собствена система наречена пермакултурата. Този вид вечно земеделие съществува по света от 70-те години на 20 век. Днес, макар и плахо, навлиза в България. Предимно чрез хора живяли в чужбина и върнали са у дома.
Като Димитър Димитров. Той е на 48 години от Варна. Живял е в Канада, но сега си е у дома. Завършил е онлайн курс за обучение по пермакултура в България през 2016г. Смята, че всеки човек има нужда от чиста храна, чиста вода и чист въздух. Но с развитието на технологиите ги получаваме все по-малко. Днес все по-малко разбираме екосистемите, които са навсякъде около нас и чрез които можем да живеем здравословно, разказва Димитър. И лека-полека в търсене на по-доброто за себе си и семейството си стига до отговорите и до решението да създаде собствена пермакултура.
Купил е 23 декара земя на място между Варна и Бургас. Започнал е да сади дървета – като за начало орехи, за които казва, че най-вероятно неговите внуци ще ядат от плодовете им. Но те са част от цялото, което е в проекта му.
В системата ще има и друго, според това, което ще му е нужно. Представя си неговото място след десетина години като красива гора от плодни дървета, с храсти и цветя. За зеленчукова градина е оставил около 500 кв.м. площ.
„Ако говорим за изграждането на една система, то първо трябва да кажем, че тя се зонира след като бъдат разгледани климатичните условия и фактори. Зоните са от 0 до 5. Нулата е мястото където вие ще живеете, дали ще е село и къща, в нашия случай е къща, и разполагате нещата според това каква посещаемост ще имате до тях. Примерно – градината има нужда поне веднъж на ден да се ходи до нея и затова ще я сложите най-близо до къщата. И по този начин губите съвсем малко време, за да стигнете до нея. Ако ще садите например орех, ще го разположите на място в по-далечните зони – в четвърта зона. Освен това орехът не гори и можете да го сложите на място от където се предполага, че може да дойде огън, за да ви предпази. Всеки елемент се разполага на точното място.”, разказва Димитър Димитров.
Знанията е получил от онлайн курса. Има литература и много информация в интернет, но всичко е на английски език. На български има преведена само една книга - „Въведение в пермакултурата” от австралиеца Бил Молисън.
Използва ли се тор при пермакултурата?
„Пак са важни познанията”, казва Димитър и обяснява, че ако разгледаме едно растение как то работи ще знаем, че с листата си то изгражда захар и нишесте, спуска ги в корените си и чрез тях ги освобождава в почвата. В кореновата му система живеят бактерии, които имат нужда от това нишесте и от своя страна те хранят със своите отпадни продукти въпросното растение. Освен това има мицел, който влиза в симбиоза с над 80 % от растенията на земята и т.н.
За изграждане на една система са необходими 5-7 години докато тя се установи. После само се поддържа.
Чуйте още в звуковия файл.
Първото документирано съвременно практикуване на пермакултурата като систематизиран подход е на австрийския фермер Зеп Холцер през 60-те години на XX век, но е разработена научно от австралийците Бил Морисън и Дейвид Холмгрен с техните сътрудници през 70-те години на миналия век.
Думата първоначално е създадена като комбинация от английските думи за вечно земеделие – permanent agriculture, от Молисън, но по-късно той предпочита да я описва като „постоянна, вечна култура“ – permanent culture, като набляга на идеята, че едно общество, може да съществува неограничено само ако се съобразява с природата и не я унищожава.
Барокови фасади съжителстват със съвременна градска среда. Историческите сгради имат нов живот, а старото пристанище е зона на атракции и музеи. Антверпен е чудесен пример как се съчетава историческото наследство с модерния живот. По бреговете на река Шелда, в северната част на Белгия се намира един от значимите центрове на търговията. Известен като..
Критики към проекта за изграждане на лека градска железница отправи варненец по време на обществено обсъждане на проекта за разширение на бул. "Цар Освободител", в плана, на който е предвидено и леко метро. Според Красимир Ковачев, който е практикуващ строителен инженер, решението е морално остаряло. Аз съм против тази железница - те са присъщи за..
С решение от днес се осигуряват бюджетни средства на юридически лица с нестопанска цел за организиране на традиционните фестивали на Балчик. Това са международният хоров фестивал-конкурс „Черноморски звуци“, който и тази година ще открие фестивалното лято в дните от 12 до 16 юни, като за него се подсигуряват 40 хиляди лева. Два дни след това..
Желаещите варненци да имат градина и да отглеждат собствена земеделска продукция се увеличават. Доказателство за това е инициативата „Градско земеделие“, която се разраства и вече разполага с трета градина, каза за Радио Варна Десислава Цветкова, координатор на проекта „Градско земеделие“. Градското земеделие стартира във Варна преди 5..
В Университетска ботаническа градина - Балчик е подредена изложба "Царствените ботаници". Тя е посветена на 130-годишнината от рождението на Цар Борис III Обединител и цели да покаже приноса на българските царе Фердинанд I и Борис III за развитието на ботаническата наука и естествознанието в България. Баща и син, те са едни..
Благотворителна кампания в Добрич осигурява храна за бедни семейства и самотни възрастни хора в навечерието на великденските празници. Инициативата се организира вече осма година и е плод на общите усилия на Фондация „Милостиво сърце“, Клуба за народни танци „Жътври“, както и на десетки доброволци. Хранителните пакети винаги се подготвят и раздават до..
Благотворителен великденски базар в помощ на дарителската кампания "Да помогнем на малката Софи" организират на 29 и 30 април в III Основно училище "Ангел Кънчев" във Варна. В двора на учебното заведение в двата дни от 8 до 18 часа ще се предлагат изработени от учениците изделия. Благотворителната инициатива е по идея на учителите, училищното..