С "Хоризонти" през Първата българска държава до светилищата от палеолита

публикувано на 05.05.17 в 16:32

Празничният 1-и май отново отвори вратата на пътуващите към близки и далечни места. Предаването "Хоризонти" пое този път по добре утъпкан маршрут и за часове премина през времето на първите български владетели, за да достигне до светилищата на палеолитните хора. До Плиска се стига лесно и бързо по магистрала "Хемус" и отбивката за Каспичан. Историческият комплекс е след сегашното населено място.
Паркингът не е голям, а асфалтов път ви позволява да стигнете до Голямата базилика. Именно там в понеделник бе извършено масовото кръщене срещу деня на Св. Цар Борис Покръстител. По време на светото тайнство храмът се изпълни с вярващи, така както е било и преди 1152 години. Реставрацията на Голямата базилика не пречи в нея да се провеждат кръщенета, венчавки и да бъде посещавана от туристи. Реставрацията на Голямата Базилика ще продължи още дълго, а вече е изградена част от огледалната дясна стена. Ще има ротонда с вода от свещения кладенец, а той ще бъде със сребърни решетки за пречистване на водата. Свързваме Плиска с трите начала за българската държава: създаването й от Аспарух, покръстването и просвещението на българския народ. Там очакват приемането на Закона за старите столици, за да може Плиска да разчита на субсидиране, да участва в проекти, за подобряване на инфраструктурата на населеното място. Не е лесно да си представим как точно е изглеждала първата ни столица. За това ни помага разказа на главния уредник на музея в историческия комплекс Христина Стоянова.

Христина Стоянова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

За 15-ина мин по криволичещ път стигате до Мадарския конник. В ранния следобед на празничния ден е трудно да намериш къде да паркираш, въпреки че подминавйки стъпалата отдясно има немалък паркинг. 200 стълби ви делят от прочутото скално изображение Мадарски конник. Има достатъчно пейки да си починете с поглед нагоре към конника, промушил лъва преди повече от 1000 години. Мадара обаче е специално място много преди появането на изображението на отвесната скала. Още по времето на палеолита, преди 10-12 хиляди години скалите на Мадара са били подслон за древните хора. И през следващата, новокаменна епоха, в каменните отвесни стени човекът е има свой дом. В основата са бликали буйни извори. Най-старите обитатели превърнали мястото в свещено. Кремъчните сечива и удобната керамика са следите от човешкото присъствие през четвъртото хилядолетие преди новата ера.
През 3500 година преди Христа, при плодородните околности край скалите кипял поселищен живот, с център двете пещери, които знаем като „малка” и „голяма”. Тук горели огньове, в почит към живота, към природата и към нейните добри и зли духове. Хората в кожи и грубо тъкани дрехи почитали и се молели на Великата богиня – майка, повелителка на плодородието и продължението на рода. На открито праисторическото селище продължавало, следвайки извивките на пълноводния Мадарски поток. Знаем това сравнително отскоро, защото към най-старата история на Мадара пръв се обръща шуменския учен Рафаил Попов и през 1902 г. започва първите разкопки . Откритото само за няколко години му дава категорично основание да възкликне: „Това е българската Троя!”.
В Мадара най-значими са останките от античната и особено от средновековната епоха, като тук израства голямо култово средище. Любопитството ни води все по-нагоре. В началото има полегата пътека, но след това почти отвесни стъпала отвеждат към крепостта горе на платото. Скална стълба изкачва Мадарското плато. По нея се стига до Мадарската средновековна крепост, просъществувала до 1386-1388 г., когато е била завладяна от османците.
Заслужен отдих може да си дадете в близкото село Кюлевча. След Мадара, на 10-ина минути с кола, само с една отбивка заобикаляте Мадарското плато и селото се намира на 10-ина минути с кола от Мадара. Селце с язовир и доста места за хапване и нощувка. Обещавам ви нови срещи с това място в следващи издания на "Хоризонти" тъй като в Кюлевча умеят да гощават гостите си. А и предстоят два доста вкусни фестивала...
За да излезем от обичайния маршрут избрах прибирането за Варна да бъде от Кюлевча, през Провадия. Пейзажът си заслужава, но трябва много да се разсейвате, защото още в първото село Марково е добре, когато пътя се раздели, да поемете наляво. Ние избрахме другата посока и удължихме пътуването си, макар и с много малко, но се преминава през повече села и на поне още едно място ще избирате в коя посока да продължите. И двата варианта ви извеждат от пътя Провадия - Айтос, а от там лесно ще стигнете до магистралата. А пътят към дома е много по приятен след допира с природата и древната ни история.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!