17 мига от политическата есен, или колко работят депутатите...

През тази седмица се сетих за култовия сериал „17 мига от пролетта”, в него, знаете, Щирлиц тотално объркваше Третия райх, в последните дни на Втората световна война. А се сетих, защото направих една такава не много пряка, но пък и не чак толкова далечна връзка с новините, които вчера произведоха депутатите в Българския парламент. Първо те работиха, е не 17 мига, но 17 минути. Та казвам си, да не са докарали пресни кюфтета в депутатския бюфет, че народните любимци бързат толкова. А причината, макар и завоалирано обяснена от управляващи и опозиция, се оказа също толкова прозаична, като елитното депутатско кюфте. Оказва се, че май няма законопроекти, които да се разглеждат в пленарна зала. Поне Антон Кутев от БСП твърдеше това. И още, че работата, която можело да се свърши да един ден, била разпределена за три дни, така че парламента да покажел колко активно работи. Обяснението на Цвета Караянчева от ГЕРБ пък ме остави дълбоко замислен: "Нали трябва да правим качествено законодателство, а не да бързаме, да пришпорваме нещата", коментира тя. Госпожо Караянчева, това, че един законопроект се приема бавно, не го прави по-качествен, просто показва капацитет, желание, професионализъм и на вносители и на обсъждащи, и на приемащи, мисля си аз и докато се възмущавам, на екрана на телевизора се появява втората причина заради която се сетих за „17 мига от пролетта”, за ченгета, разузнавачи, държавна сигурност и...строжери на морала. Та тъкмо се пресегнах за валидола и...реших, че ще ми трябва още един. Защото на екрана изгря Антон Тодоров, който с типичната си скромност, по която мога да го сравня само с Тръмп, обясняваше че приел номинацията за шеф на Комисията по досиетата. Същият Антон Тодоров, който преди години така ругаеше ГЕРБ, че и Хю Хефнър, лека му пръст, ако го чуеше щеше да се изчерви от срам. Изпих си и втория валидол и заспах. Сънувах Щирлиц и беше интересно – друго си е майстор да те пренесе в 17-те мига от пролетта, а не аматьори да те занимават с едни безсмислени 17 минути от българската политическа есен.