Режисьорът Ясен Григоров: "Филмът"Лили Рибката" е направен с много любов и уважение към зрителите."

„Лили рибката”, семеен филм на реж. Ясен Григоров е сред селектираните в конкурсната прогама на 35-ия юбилеен фестивал на българския игрален филм  “Златна роза”. Прожекцията е днес от 16.00 часа в зала 1 на ФКЦ. Това е една пиказка за метаморфозите на едно дете, за любовта във всичките й измерения. Голямата идея е, че едно дете трябва да расте със самочувствие. С утвърждаване на това самочувствие през родителите. Проектът е писан преди девет години, но преди осем започва да се оформя като идея за филм.   Ясен Григоров е роден на 16.07.1974 г. Завършва Академиите за приложни изкуства в Ангулем, Франция и в Женева, Швейцария, НХА София и НАТФИЗ. Режисьор е на тв реклами и автор на илюстрациите в детски книги с международно признание. Режисира тв сериал и предаване, анимационни, късометражни и пълнометражни филми. Носител е на Наградата на гилдия “Критика” към СБФД за филма “Малък-голям”.Ясен Григоров извървява дълъг път до сбъдването му. Вяра Николаева разговаря с него:

-Защо реши да правиш детско кино?

-То не е специално решение да правя детско кино. Аз се занимавам с детска илюстрация от може би вече 25 години. За мен това е естествено продължение или развитие на теми, които ме вълнуват, работейки с произведения насочени към деца. Не беше цел-маркетингова или лична да правя детско кино, защото има такава ниша. Това е импулс, който е свързан с изключително лични преживявания. Родител съм на две деца-момче и момиче. Самият аз си поставям за цел да не забравям своето детство и всички преживявания, които съм имал. Това според мен дава вдъхновение. Тези преживявания можеха да се превърнат в книга, текст, но се превърнаха в желание да направя този филм. Това желание е осем годишно. Проектът е писан преди девет години, но преди осем започна да се оформя като идея за филм. От там нататък трябваше да мина по този път на търсене, как да го реализирам. Исках да го направя, за да покажа чрез него един начин на комуникация, който на мен ми е липсвал с моите родители, който се опитвам да наложа към моите деца. Да им го подаря по някакъв начин и да го споделя с други родители. Пишейки сценария аз също го определях като детски, но той е семеен филм. Аз съм ученик и студент на проф. Людмил Стайков. Той първи извън личния ми семеен кръг прочете сценария. Върна ми го с едно задраскано нещо. Беше задраскал подзаглавието детски. Написал беше семеен.

- Как се роди историята, която е в основата на сценария?

- Историята е заложена в мен от отношенията с моите родители. Аз имам по-голям брат, който се занимава с точни науки-химия, математика и т.н.. Имам баща, който беше инжинер-химик и той се разбираше чудесно с него на тази основа. Аз имах две мечти като малък, които вървяха паралелно дълго време. Едната беше да стана футболен вратар, другата да стана художник. В едната успявахме да се намерим с родителите ми, защото ритах топка с баща мии брат ми, но другата за тях беше загадка. Те предпочитаха внимателно да ме изместят от това да се занимавам с рисуване, защото на пръв поглед не блестях с някакви особени рисувателни способности. В никакъв случай не казвам, че съм и мал лошо детство. Не, напротив. Беше чудесно. Но този изместен поглед, тези очаквания встрани от мен, че нещо друго ще се случи с винаги са ме обърквали. До последно израствах с едно колебание, дали това е правилния път. Голямата идея, която не я соча с пръст и не я подчертавам дебело е, че едно дете трябва да расте със самочувствие. С утвърждаване на това самочувствие през родителите. За да се случи това, то ние самите като родители трябва да сме със самочувствие, за да го предадем на децата, за да не е въздух под налягане. Затова филмът се обръща към родителите с размисъл, къде се намират те самите, като самооценка и как тази собствена самооценка утвърждава децата им и им дава сила. Зарежда ги буквално, защото ние зареждаме с любовта си и с това което правим децата ни.

- Актьорите- емблематични и познати имена.

Да! Емблематични имена, с които съм мечтал да работя. До всеки един стигнах с лична среща. Не съм правил кастинг, защото не е нормално да правиш кастинг, за да намериш Татяна Лолова. По-скоро я търсиш упорито.

- За да ти каже „да”.

- За да ти каже дълго време „не”, за да ти каже най-накрая „да”. Трябва да покажеш много голямо упорство и да си напълно самия ти, защо искаш тя да бъде във филма ти, за да може да стане това пречупване и тя да ти каже „да”.

- Освен Татяна Лолова, които са другите актьори, които застанаха на снимачната площадка?

- Дано не пропусна някого! Ако го направя се надявам да бъда извинен.  Другите актьори това са : Елена Кабасакалова, Добрин Досев, Койна Русева, Стоян Радев, Калин Сърменов, Десислава Спасова, Красимир Ранков, Линда Русева, Николай Урумов, Красимира Демирова, Луизабел Николова. Всички те живяха с този фил.

- Децата?

- Децата са избирани с кастинг.  Калина Асенова е страхотна артистка. Тя не е актриса само, тя е китарист, певец и всичко, което човек може да открие и да си представи в едно будно дете. Калоян Минчев учи с Калина в музикалното училище. Дарина  Досева е дъщеря на актьора и мой приятел Добрин Досев. Познавам я от дете и много исках да бъде. Тя е малката Татяна в начина , по който ми отказваше много пъти. Успях да я убедя с помощта на хитрата ми дъщеря. Нещо и каза и тя се съгласи. Какво нямам представа. Синът ми Боян Григоров е може би най-тежкото решение, което взех, заради съмнеията, които имах. Прав ли съм? Не съм ли? Нормално е аз да си го харесвам много. Опитвах се да се отлепя от тази бащина-родителска роля, знаеш „ нашето гардже си е най-хубаво”. Поставих го в тежка ситуация на кастинг наравно с другите. Той многомесечно си го преживя. Една седмица беше на пробни снимки. Питаше ме, дали сериозно искам да ми се представя. Успя да ме убеди, че мога да разчитам на него и си спечели мястото. Много съм горд със сина ми и съм му много благодарен, защото той от всички актьори имаше най-тежката снимачна програма. Не си давах сметка какво му предстои. Първият ми асистент направи програмата и чак тогава аз видях, че той има деветнайсет снимачни дни един след друг. Това е доста тежко за един опитен актьор, какво остава за едно дете на 6 години. Благодарен съм и на оператора на филма Красимир Андонов. С него работим от дълго време. Първо бяхме колеги, а сега сме приятели. Успяхме да си представим едно и също нещо, което е много голям късмет. Филмът е много честен във всичките му аспекти. Достигаме с него до визуални нива, които смятам, че в нашето кино не са достигани. Това е претенциозно, но човек понякога трябва да може да бъде и претенциозен. Смесва различни техники-2D, 3D анимация. Имаме голяма кукла 2.20 м., която е водена от кукловод и от дистанционно управление в някои от детайлите. Куклата е симпатичен и пъстър шаран. Филмът също е пъстър, богат, направен с уважение към зрителите от нас като екип, които иска да достигне. Това е филм, който уважава предварително всеки един.