По следите на традицията с коледните чорапи

Историите са посветени на добрината на Никълъс  или Свети Никола, който в миналото бил епископ на италианския град Мира. Той бил много обичан заради своята щедрост, която проявявал към всички и особено към децата. Затова и всяка коледна вечер посещавал къщите в енорията си, за да се увери, че всяко ще има подарък. А на сирачетата - хвърлял през комина златни монети, които паднали в закачените им чорапи, съхнещи до огнището. 

Подобна е и Легендата за благородника и трите му дъщери, която разказва как Николъс, изпълнен с грижа и съчувствие, пуснал в чорапчетата на трите девойки три малки кесии, пълни с жълтици, за да имат пари за зестра, тъй като баща им - благородник, загубил богатството си. 

Според холандската теория, през 16-ти век децата оставяли до камината своите дървени обувки, пълни със слама и моркови елените. А в замяна за грижата,  епископ на име Синтърклаас  им оставял лакомства. С течение на времето, обувките се заменили с чорапи, а Синтърклас се оказал Санта Клаус или  Дядо Коледа.