Уранопули, Света гора, Егейско море - "Хоризонти" в Гърция с досег към безкрайността

Малкият гръцки град Урануполи е досег с безкрайността. И не само заради непосредствената близост до Света гора. Уранопули е последното селище от свободната гръцка територия на Халкидическия полуостров. На юг следва третия, най-източен ръкав на Халкидики - Атон, или Света гора. Тесният къс земя се врязва в Егейско море и дори завършва с двухиляден връх, заснежен в дните около Великден.
Атон е автономна област на територията на Гърция, подчинена на вселенския патриарх в Цариград. Всички монаси в Света гора са гръцки граждани, а свои манастири имат православни страни като България, Гърция, Русия, Сърбия и Румъния. Наред с внушителните сгради на манастирите, наподобяващи крепости и замъци, в Атон съществуват и колиби и пещери, обитавани от монаси-аскети. За основател на Монашеската република се приема Атанасий Атонски, който през IX век с финансовата подкрепа на император Никифор изгражда манастира „Великата лавра“, най-големия и най-стария сред 20-те в обителта. Забраната за посещение на жени идва през 1060 г. с була на византийския император и оттогава важи с пълна сила. Така Света гора, „Градината на Богородица“, се превръща в единственото място на света, където на женски крак не е позволено да стъпи. Затова и планината се назовава с прилагателното „света“.
Затова Урануполи е много повече от поредната гръцка плажна дестинация. Макар, че още от следващия месец плажовете и там и на близкия остров Амуляни ще са достъпни. Скоро ще е подходящо и за гуркане. Но може би най-доброто време да го посетите са дните около Великден. И не само заради силната връзка с вярата. А нея можем да усетим и в малката църква на градчета Св Константин и Елена. Традициите във вярата са доста силни, почти всички от градчето се бяха събрали в малкия храм на велики четвъртък.
Пролетта вече е настъпила, а тълпите туристи тепърва предстоят да запълнят няколкото малки улички. А и хотели и къщи се намират на цени прилични, почти български. Визитната картичка на Урануполи е Кулата на Андроникос, построена през 1344 г. на пристанището, за да служи като „охранител“ пред набезите на пиратите. Високата каменна постройка с малки процепи вместо прозорци и два чардака под покрива е застинала във времето. Вътрешността й е превърната в музей на християнски антики от Халкидики. Пристанището е отправна точка за Света гора. От там тръгват и фериботи, които акостират на Атон и круизни кораби които се доближават на не по-малко от 500 метра от света гора. А това са единствените варианти да се докосните отблизо до светата обител, освен ако не сте получили покана от православната институция за посещение на манастирите.  За съжаление на българите точно Зографския манастир, най-силно свързан с българската история не може да бъде видян откъм морето. А някои от сградите са наистина впечатляващи. Например манастирът „Симон Петра“. Изникнал от скалата със своите седем етажа. Смята се за една от най-дръзките постройки на Света гора и чудо на монашеската архитектура. Изправил се внушително на 230 метра над морето. Основан е от блажения Симеон в средата на XIII век и съгласно поверието построяването му се дължи на чудо. Пред него монасите са терасирали скалата, насипали са пръст и са си направили зеленчукови и цветни градини. След 1-и април с круизен кораб може да разгледате манастирите откъм водата за около 3 часа. Пътуването е спокойно и наистина приятно.
Но да се върнем в Урануполи. Там край пристанището ви посрещат неизбежните таверни, където ви заговарят на няколко езика, включително и на български. В северна Гърция българския турист е сред най-конвертируемите. Ако очаквате сиртаки, салфетки и шумни компании може би ще се разочаровате. Средиземноморските специалитети пристигат в порция с неизбежното внимание и отношение. А ако търсите спокойствие край морския бряг се вие черен път, който за по-малко от час ще ви отведе до каменната ограда зад която остават земята на монасите от Атон. За вас остава южняшката безгрижност, залязващото слънце с великолепното отражение в кристалната вода, а фонът са вечнозелените маслинови гори.