НА СЕЛО в Климентово

Село Климентово е на 20 километра северно от Варна и на десетина от морския бряг.

Красиво място с изключително позитивно настроени хора, които се оказа, умеят да се веселят. Всеки прави по нещо, за да се чувстват добре всички, дори и тези, чиито корени не са оттам и нямат свои роднини. В Климентово хората живеят много задружно. Без разлика дали са родени там или са купили имоти. Обединени са около читалището и новата читалищна сграда, която е построена на мястото на старата.

Хората споделиха, че се събират често на празници. Спазват големите християнски, но имат и местни. Създават и нови - през лятото за първи път се провел фолклорният събор "За да остане българското". Името не е избрано случайно - там хората са патриоти и държат на българските корени.

Празници без музика не стават. А в Климентово си имат истинска певческа група. Нейн ръководител е народната певица Добра Савова. Заедно със съпруга си тя идва да живее в селото, защото имали кошери в родния й край, но дъщерята пожелала да бъдат по-близо до Варна. Сега не съжалява за промяната, защото репертоарът й е много голям, а жените в Климентово са много музикални и лесно учат песните. В звуковия файл може да чуете част от техните изпълнения.

Местните разказват, че и дори кучетата имат спокоен живот. Докато разговаряме със секретаря на читалището Върбинка Иванова, около нас приятелски размахва опашка нейното куче.

Всъщност, селото е било последното българско селище в този край, включено в пределите на България след Ньойския мирен договор от 1919 година. Границата преминавала по пътя за съседното село Генерал Кантарджиево, което било румънско.

Това се запазва до Крайовската спогодба от 1940 година, когато северната ни съседка под натиска на Германия връща Южна Добруджа на България. Затова сградата на сегашното кметството някога била построена за казарма. Чак преди близо 2 десетилетия я ремонтирали и премахнали капандурите по тавана на бившата застава,  разказва може би най-дългогодишният кмет на селото Киро Михов. Той сега е и общински съветник, така че продължава да следи „отвътре,“ както се казва, проблемите.

Някогашната застава се превърнала в родилен дом, а когато вече младите намалели, станала кметство. От десетилетия там не са се раждали деца, но има млади семейства, които живеят в Климентово.

Строят се много нови къщи, ремонтират се по-старите. Има и такива, които са изоставени, но временно, убеждават ме местните хора. Те са решени да ремонтират селския храм, стените на когото се овлажняват и се развалят стенописите. Трябва да започне и ремонта на емблематичната за селото чешма.

А най-чакан е ремонта на отклонението от главния път за Балчик към Климентово. По-малко от 4 километра разстояние. Пътят последно е разширен и асфалтиран през 1988 година. Тогавашният кмет използвал връзки и направил пътя, разказва Киро Михов. Тогава използвал СМЧ - така на уличен жаргон наричат тогавашната система на връзки в управлението, или "Силно мой човек". Днес обаче са необходими и пари - 1,8 милиона лева, с които община Аксаково не разполага. Капиталовите за ремонт на пътищата в общината с 22 селища, са около 400 000 лева. Затова и парите не стигат за качествен ремонт,  а само за "закърпване" на дупките.  С колегите се шегувахме, че пътуващите често до това село нямат камъни в бъбреците. Препоръчваме Климентово за автомонтьори, тъй като колите на хората често са повредени, а този, който помага на хората, не успява....

От години в Климентово не се раждат деца, но идват внуците и правнуците на местните хора. Освен на отгледани в градините на баба и дядо плодове, те се радват и на чистия въздух, с чиято помощ лекарствата бързо стават ненужни. 

Село Климентово - старото му име било Капаклий. Промяната  станала около реформата през 1934 година, когато българското правителство масово сменява имената на селищата с български. Не се знае причината за избор на името, но то е свързано с големия духовник и книжовник, ученик на Светите братя Кирил и Методий и учител на поне 3 000 души, както споменава житието му - Свети Климент Охридски. Най-възрастният местен жител на Климентово - учителят  Иван Станчов разказва, че то било на друго място, но се появила чума и затова тогавашните жители се преместили на сегашното място. 

В момента жителите с постоянна адресна регистрация са около 140, но реално около 300 души живят в Климентово, каза кметът Надя Левтерова. Нейният син Николай Петров също живее на село и е единствения, който продължава семейната традиция и отглежда животни. Голямата му слабост са конете и през лятото кара файтон в курортите. Помагат и децата, които също обличат националните носи. 

Какво е малай и как се прави разказва Нели Георгиева. Това е традиционен специалитет за Добруджа и е любим на местните. Той се прави в равни съотношения – 1 чаша пшенично брашно и царевичен грис, 1 кофичка кисело мляко, 3 яйца, 500 гр. газирана вода, 1 бакпулвер и половин чаша олио. Всичко се разбърква и се пече. Завършва разговора ни с „Да ви е сладко!“ и покана да присъстваме и на други празници в селото, защото се оказва, че  там умеят да ги правят.

Снимки:  Румен Сарандев