Ректорът на ИУ Варна: "Сред младите в България липсва предприемачество, под средните нива в Европа сме"

Младите хора в България трябва да развият предприемаческа култура. Много е малък процентът на хората у нас, които са самонаети, които стартират такъв бизнес. Това каза за предаването на Радио Варна "Позиция" ректорът на ИУ Варна проф. д-р  Евгени Станимиров. Той е от порядъка само на 13%, при жените 7 на сто, а при завършващите висше образование 3.6-3.7%. Това са нива далеч под средноевропейските, което означава, че трябва да развиваме предприемаческа култура. И още за влиянието на пандемията върху обучението и търсенето на определен тип работна ръка, ето какво каза проф. Станимиров:

Кои професии се оказаха най-търсени и приспособими към новите реалности на изолация. Ще има ли нови университетски специалности или ще развиете някои, които са подценявани до момента?

-  Безспорно това са професиите, които са свързани с онези браншове от икономиката, които в момента и в бъдеще ще бъдат особено атрактивни. Както и областите, при които има елемент на дигитализация или имат отношение към работа от дистанция. Аз не споделям тезата да се говори точно за професии, защото има много университети, които не подготвят младите хора по професии, а развиват умения в много по-широк профил, които да им помогнат да бъдат адаптивни. Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че областите с особен интерес за университетите трябва да бъдат следните: например специалисти, които могат да добавят стойност при обработка на големи обеми данни; които имат познания по интелигентни сензори, интерфейса за взаимодействие човек-машина; специалисти по глобални системи за позициониране; виртуализация, роботизация, изкуствен интелект; когнитивни системи; технически специалисти за разработване на екипировка и софтуер за обслужване на това ново оборудване; специалисти по онлайн бизнес услуги; специалисти в широкия спектър в сферата на аутсорсинга; дигитализацията постави проблема с киберсигурността, така че трябва да имаме подготвени специалисти по киберсигурност, както и специалисти в областта на логистиката за предлагане на специализирани решения за  доставка. В този контекст може да се говори за поява на мултидисциплинарни професии, които поставят нови изисквания към бъдещите служители. А тези изисквания могат да бъдат систематизирани в няколко области: цифрови изисквания; технически, софт или меки умения, когнитивни способности, процесни умения. Или ако трябва да го кажа по друг начин: необходимо е развиване на естествения интелект паралелно с изкуствения, за който толкова много говорим.

Да Ви питам за дистанционната работа, за работата от вкъщи. И до преди световната пандемия за единични бройки тя беше разпространена, но по-скоро за тесен кръг хора, творчески професии или такива, свързани с поддържане и администриране на сайтове. Преди дни се разпространи новината за това че един от социалните гиганти "Туитър", са обяснили на своите служители, че безсрочно могат да работят от своите домове. Това не е проблем за тях. Това ли е бъдещето и на големите компании?

-  При всички положения се наблюдава такава тенденция. Паралелно с нея се наблюдава и една друга, в която големи компании вече не изискват дипломи за образователно-квалификационна степен, а търсят уменията, за които споменахме преди малко. Това ще даде отражение и в друга посока. Една част от бизнесите ще преосмислят досегашната практика за ползване на големи офис площи, което пък ще окаже натиск върху пазара на недвижими имоти, включително и отдаването под наем. При всички положения тенденцията вече е налице. Кризата отваря нова посока на разсъждаване при бизнеса: как да съкращават разходи и как да изнасят работа в дома.

Да се върнем на темата за висшето образование. В едно интервю казвате, че броят на висшите училища в България не е проблем, а решение- заради регионалните политики и създаване и разпространение на ноу- хау. Реално обаче виждаме ли тези обстоятелства на практика? Или точно обратното, произвеждаме висшисти, без реални ползи за обществото? Една теза, която битува в обществото от години, не може да не сте я чували?

- Потвърждавам още веднъж, че броят на висшите училища сам по себе си не е такъв проблем. Ние имаме по-добро съотношение висши училища, поставени към броя на населението от редица европейски държави,  дори и от САЩ. В България в един университет се падат 137 хиляди български жители. Има европейски държави, в които съотношението е 1:60 000 или едно към 80 хиляди. По-коректно е да говорим обаче за брой държавни висши учебни заведения, където има разпределяне на публични средства и където следва да се търси оптимизация чрез споделяне на ресурси между няколко университета или обединяването им. Например ИУ Варна има ориентация за споделяне на подобни съвместни проекти и очаквам да имаме реализирани такива проекти. Важен е обаче не броят, а как и какво се учи в университетите. Доколко на пазара на труда е съотношението познания, умения и компетенции. Безспорно има дисбаланс между потребностите на дигиталното поколение и компетенциите, което това поколение получава при обучението си. Изоставаме от потребностите им и това не е типично само за България. А идва и поколението на инстаграм и ipad.

Ако отворим дума за регионалното, как си взаимодействат университетите с местните администрации, може да изходим, от това което се случва във Варна. Университетски град, вън от съмнение, но сме свикнали да свързваме университетите като люпилня на кадри. ТУ ще даде инженери, ВСУ- архитекти, Икономически университет кадри за туризма и банките, МУ- лекари и сестри. Може ли да се отиде отвъд това произвеждане на кадри- за бизнеса и отделни администрации, а да се мисли как университетите могат да допринесат за БВП на съответния регион?

- Разбира се, че може и трябва да се отиде отвъд процеса на подготовка и обучение на кадри. В университетите има акумулиран изключителен експертен потенциал, който трябва да бъде използван. Съвременното обучение вече се базира на една интеграция между учебен процес, изследвания и работа с бизнеса. Тоест бизнесът трябва да успее да види и ние трябва да успеем да убедим бизнеса, че това което правим си струва да бъде забелязано и къде точно ще бъде приложено.

Извинявам се, но няколко пъти казахте "трябва". Какво ТРЯБВА да се случи, за да говорим в минало свършено?

- Много е хубава вашата реплика. Преди малко отбелязах, че има политики за развитие на висшите училища. За наша голяма радост министърът на образованието и науката е изключително прагматичен човек, който иска тези политики да са в рамките на две - три страници, съдържащи няколко основни цели, които биха дали бърза интеграция на тези три елемента: обучение, наука, взаимодействие с бизнеса. И към всяка една цел има индикатор, изпълнение за първата, за втората, третата година. В случай, че нямаме задоволително изпълнение на тези индикатори, министърът на образованието ще изготви механизъм, който коригира субсидията за висшите училища. Тоест при неизпълнение ще има санкции. Няма да има повече шикалкавене- вече ще се търсят резултати. Университети трябва да продават своя интелектуален труд.

Цялото интервю с ректора на ИУ Варна може да чуете в звуковия файл.