23 юни, четвъртък, Арт салон на Радио Варна, 18.00 часа
„Светец и цар“ e новият исторически роман на Владо Каперски, разказващ за срещата на свети Иван Рилски с набожния и миролюбив цар Петър, син на Симеон Велики. Среща на духовния авторитет със светската власт, на духовното със земното, притча за съдбата на България преди византийското владичество и пътя й в бъдното, с препратки за днешното време. Това е роман, в който освен събитията – достоверни или плод на авторските художествени интерпретации, се преплитат със съвремената нишка в повествованието.
"Светец и цар" е седмата книга на Владо Каперски. Както разкрива, той е вървял към тази творба през всичките си дни и нощи, докато достигне до нея, катерейки приказния Царивръх.
***
"Племенникът се посви, не побърза да отговори, премисляйки дали думите, които ще изрече, са верните. С присъщата си умозрителност и спокойствие, които му даваше дълбоката вяра, изрече:
– Ваше величество, навярно Иван е имал на ум, че поставена на върха, царската шатра ще бъде знак на Вашето височайше достойнство на самодържец. А неговият дим ще да е словото, което иде от огъня на християнското учение. И в тази среща на духовното със земното трябва да се крие отговорът, който дирите."
Из книгата
***
Този роман на Владо Каперски безспорно е най-атрактивното му произведение. И най-абциозното, защото художествения риск, който е поел, е налице – това е смел и сполучлив скок на автора от познаните му поляни на късите разкази и поетични есета, през канарите на автобиографичната му проза, за да се изкачи до историческо-мистичния Царивръх. Ставаме свидетели не само на последователно писателско развитие, но и на неговото решително преодоляване на тесните килии на по-дребните жанрове. Каперски доста умело съчетава различните си проникновени сюжетни линии, които непрекъснато преливат по най-естествен начин в картината на повествованието. Това е много важно, защото в романа живеят няколко доста различни времена – средновековно минало, интимно вчерашно и сегашно сбъднато. Националната ни историята е не само фон, но тя е и действащо лице, като в главните роли са двамата носители на заглавието – светецът Иван Рилски, бъдещият Небесен закрилник на България и царят миротворец Петър, също по-късно канонизиран за светец. Другите две съществени персони са по-скоро грешници, отколкото праведници – това е самият автор и странникът Янор, който сънува Отшелника и общува във виденията с него.
Карето от живи образи се допълва с десетки прототипи от царствените ни хроники и летописи, сред които изпъква основният философски, социален и религиозен генезис на богомилите. Те населяват част от страниците на романа, но в полемиката между царя и тях Каперски е успял да предаде основните им послания, както и гледната точка на догматичното християнство. От изобразеното в книгата днешният читател остава с убеждението, че в отношенията на българите с Бог въобще не са се променили - това непризнаване на светската и църковна власт, недоволството и възмущението от техните навици и порядки, явно е станала част от националната ни същност и манталитет. И сега сме малко езичници и малко богонемилни богомили. Каперски е деликатен във внушенията си, не прави преки аналогии между днешната ни държавност и онази, преди да паднем под ударите на завоевателите, не идеализира нито царя, нито обкръжението му, нито народа... Царят обаче е водач с духовна душа, вярващ в доброто и наивен по своему, знае да се справя с враговете, но помни и спазва Божията заповед: „Не убивай!“ Петър е изтъкан от вътрешни съмнения, двоуми се в търсенето на истината, предприема царствен поход към Рилската пустиня, където се е усамотил Чудодееца Иван. Петър е новатор, модерно мислещ властник, за когото управлението е мисия, а не зарче в шепата на съдбата. Той не е аскет, но стоицизмът не му е противен – хапва малко храна, пие умерено вино, предпочита плодове, държи се човешки със слугите, съветниците, подчинените. Объркан е от прозрението, че войната храни всички по социалната стълбица, а мирът, към който той се стреми, е убийствен за войската, военоначалниците, управителите на крепости. Както по време на бран, така в мирни условия беднотията и недоимъкът на най-нисшите народни маси е отчайващ. Тези българи от всичките ни царе са били подложени на жестоки данъци, грабеж и разорение. Каперски слага удивителен знак и на друга заблуда у Петър – надеждата му, че след като повечето народи в Европа са християнски, те ще престанат да се убиват помежду си. Това е важен постулат, който в нашето време е още по-актуален – целокупното християнско население на планетата не спазва Десетте Божи заповеди. Нито се плаши от Седемте смъртни гряха. Но цар Петър е мечтател и образът му в романа е художествен успех за Каперски. Той се допълва от присъствието на Иван, довереника на невидимото, който е обратната страна на жълтицата, Отшелника е духовният герб и еманацията на народа ни. И Светеца, и Царя са заснети и режисирани в най-добрите традиции на историческата ни белетристика. Персоните им са релефни, запомнящи се, носят колорита на епохата, говорят с истински думи, изразяват многопластови мисли, внушават живост и киноприсъствие.
Румен ЛеонидовЛетният сезон в Галерия A&G Art Meeting, Варна, продължава със самостоятелна изложба живопис на една млада художничка – Петра Димитрова. Откриването е на 10 юли от 18 часа. Все още в началото на творческия си път, Петра вече е разпознаваем автор, който изгражда собствен, провокативен стил на изразяване. Познаваме от предишни нейни..
Две нови лица ще виждат любителите на театралното изкуство във Варна. Част от трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" от това лято са Симеон Димов и Хенри Ескелинен. Във визитката на 26-годишния Симеон е записано, че е роден в Бургас, където през 2016 завършва Националното училище за музикално и сценично изкуство "проф. Панчо Владигеров" със..
Единствена по рода си колекция може да разгледат варненци и гости на града в Регионалния исторически музей. Тя включва подаръци на българската държава и на държавния глава Тодор Живков от гости и делегации на правителствено ниво от цял свят. Периодът е 60-те и 70-те години, както и подготовката и честването на 1300-годишнината на българската..
Продуцентът Доно Цветков, носител на 3 награди „Варна”,спечели дело срещу Община Варна. Това пише в окончателно съдебно решение, според което той има право на информацията кой, как и по какви критерии е финансирал културни проекти от 2017 до 2021 година от варненския Фонд „Култура. След като от Община Варна не отговориха по същество на тези въпроси,..
Исторически музей – Правец представя единствена по рода си колекция, включваща подаръци на българската държава и на държавния глава Тодор Живков от гости и делегации на правителствено ниво от цял свят. Периодът обхваща 60-те и 70-те години, както и подготовката и честването на 1300 годишнината на българската държава през 80-те години на ХХ..
Варна отново е домакин на фестивала за младежко изкуство „Арлекин“, от 3 до 8 юли. Част от него е 13-то издание на конкурса за пеещи деца и младежи „Киното – моя любов, моя песен“, от 5 до 7 юли. Над 40 деца от различни населени места в страната се представиха с популярни филмови песни Арт салона на Радио Варна. Тази година журито е в състав:..
Операта "Бохеми" със звездното сопрано Красимира Стоянова в главната роля ще има своята премиера тази вечер от 21 часа във Варна. Опера от Джакомо Пучини се поставя в рамките на Опера в Летния театър по повод 100 години от смъртта на Пучини. Прочутият испански тенор Антонио Гандиа от Испания, гостуващ за пръв път във Варна, ще изпълни ролята..