Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"На село" в Кривини

40
с.Кривини
Снимка: Д.Дончева

Село Кривини е от онези села, за които си мислиш, че са много малки и няма нищо в тях. Е, почти е така, но и не точно.  И там годините са оставили своя отпечатък – днес от обществените сгради са останали само читалището и пенсионерският клуб. Кметството се помещава в една от стаите на читалището. Преди е имало училище, от което сега  е останала само събарящата се сграда. Също преди години е имало джамия, но и тя е била напълно разрушена. Никога не е имало църква, затова  местните събират пари, запрятат ръкави и с помощта на община Долни чифлик построяват параклис.  Сградата е завършена, остава само да се дорисуват иконите и да се купят свещници. Камбаната е поставена на електрически стълб, но когато му дойде времето ще направят и камбанария както му е реда.  В селото няма магазин. Има две пейки пред читалището, където местните се събират когато идва инкасаторката за водата, за да си платят сметките. Веднъж на ден минава микробуса, който вози хляб. Няма определен час - може да мине в 9, 10 или към 11 часа. И няма престой. Ако си там ще си купиш хляб, ако не  си - месиш питка, разказват жените. Местната забележителност е горящото минерално изворче, което се намира в местността Ботево. Имат и етнокомплекс, в който родолюбиво семейство е възродило български занаяти. Гостоприемни и добри хора са кривинчани. Гордеят се, че макар и само 90-ина души цяло село, са само българи. Гостувах им в деня, след падането на правителството на Кирил Петков. Коментираха и политическата ситуация.

Село Кривини се намира в Източната част на Стара планина. Разположено е върху хълмиста местност, заобиколена от долина, през която тече река. Обградено е с гора, въздухът е чист, а тишината се нарушава от преминаващите по главния път коли и камиони. От къде идва името на селото разказа Иванка Кънчева, която е родом от Варна, но от 12 години живее в селото. Заедно със съпруга си купуват място, построяват къща и се радват на живота пред тях. Преди да изберат селото, Иванка Кънчева дълго време е проучвала неговата история и сега заедно с кметския наместник Параскева Любчева подготвят книга с работно заглавие „Корените на Кривини”.


Иванка Кънчева

Животът в село Кривини не следва ритъма на големия град. И макар, че и там всичко е като навсякъде в държавата, човек остава с усещането, че и най-големите проблеми и катаклизми могат да се преодолеят, стига човек да е достатъчно умен и да се учи от грешките си. Разговарях с Минка Райкова, Марийка Любенова и Петра Кирова, които дойдоха, за да разкажат за родното си село.



Жените в селото освен гостоприемни и работливи, са и талантливи. Имат певческа група и изпълняват само автентични песни от Кривини, без съпровод. Групата е сформирана още през 1970 година и пеят и до днес.



Жените не само могат да пеят хубаво, но обичат и поезията. Леля Петра е на 83 години и помни всички стихотворения, които е учила още като дете.



Преди години в селото е имало училище. Закриват го през 80-те години на миналия век, защото много семейства тръгват към градовете и почти не остават деца. Днес сградата е оставена на произвола на времето, но не е продадена. Отидох да я видя и в двора срещнах Любчо Стоянов. Занимава се със земеделие. Отглежда домати в оранжерия и други зеленчуци.



Още една среща - с 46-годишния лесовъд Васил Любенов.



Продължавам разходката си в село Кривини в търсене на най-важните места, които формират живота на местните. Признавам, че бях доста учудена, че в селото никога не е имало църква. Разбрах, че когато селото е било изцяло с турско население е имало джамия, но след като българи отиват да живеят там, всички турци се изселват и не остава нито един. Така и до днес. Естествено турската джамия остава неизползвана и след време напълно се разрушава. Но пък през всичките години никой не се хваща да построи църква. До преди 10-ина години. Историята разказа Иванка Кънчева.



Още едно място е важно за жителите на село Кривини – казанът за варене на ракия. Той се намира в подножието на хълма и метри преди началото на гората. Негов собственик е Добри Добрев.



Не може да отидеш до Кривини и да не видиш горящото минерално изворче. Тази природна даденост днес би трябвало да е добре устроена, да има табела, която да указва мястото, за да е достъпна за всички, защото водата, която тече освен, че е минерална, е и лековита. И да ...водата гори, защото съдържа метан и когато доближиш до нея огънче пламва. Подобни природни дарове се тачат по цял свят. Но не и у нас. По време на соц-а мястото е било пригодено за отдих, но демокрацията променя нещата. Сега изворчето е изоставено и построеното започва да се руши. И колкото и местните жители да го почистват, не е  същото. Местните разказват, че изворът попада в земя, която вече е частна собственост. Жените от Кривини разказаха.





Друга местна радост и забележителност е етнографският комплекс, който е построен в близост до селото през 2014 година. Местните много харесват това място, защото в него са представени български занаяти с автентичните инструменти към тях. Благой Граменов е собственик на комплекса.



Много видях и открих в малкото българско село Кривини и край него. И знам, че има още, което е важно да бъде видяно, запомнено и предадено. Всичко тече, всичко се променя, а жителите на Кривини ще продължат с думите – ние сме си същите. И имат предвид политическата и икономическата ситуация в страната. Уж все се променя за по-добро, а животът на село не става по-добър. Никой не асфалтира улиците, няма тротоари, няма канализация, няма магазини и аптеки и още много неща. На село има много мъдри хора. Виждат всичко, което се случва, разбират много точно нещата и дори прогнозите им са по-добри от тези на известните личности в медиите.

Завършвам с думите на хората за политическата ситуация в България видяна през село Кривини, община Долни чифлик.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Археолозите Христо Попов и Марио Гавранович в студиото на Радио Варна

Перспективи пред Балканската археология

Тази есен  Регионален исторически музей - Варна беше домакин на четвъртата международна конференция на мрежата "Перспективи за Балканската археология".  За идеите и целите на тажи мрежа от учени от всички държави на Балканите и от цяла Европа разказват д-р Марио Гавранович - заместник-директор на Археологическия институт към Австрийската академия на..

публикувано на 28.11.24 в 12:43

НОВИЯТ ДЕН на 28 ноември с Мариела Димитрова

Деца бяха оставени да чакат среднощен автобус отвън на варненсата автогара, на път за международен певчески конкурс в Молдова. Без достъп до вътрешния салон и до санитарния възел. А автобусът закъснява с два часа. Това разказа за Радио Варна вокалният педагог Атанаска Липчева, създател и ръководител на Angel Voices . Обяснили им: „Автогарата..

публикувано на 28.11.24 в 06:07

НОВИЯТ ДЕН на 26 ноември с Иван Барбов

„Сутрин е полезно да се пие по една чаша кафе, а ако нямате с кого, може и две“, казал един мъдър човек. Най-добре обаче е да изпиете вашето сутрешно кафе в компанията на Радио Варна и „Новият ден“. Още преди изгрев слънце с добро утро ви приветстват Иван Барбов, звукорежисьорът Недялко Добрев и Емилия Николова, която ще ви държи в течение..

публикувано на 26.11.24 в 06:02

На 25 ноември в "От другата страна" по Радио Варна

На 25 ноември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Björn Johansson (ARCTIS). Представяне на дебюта на ПАРАДОКС "Краят" – разговор с Преслав Кателиев, Камен Дочев, Иван Иванов и Светослав Димитров. Gigashadow за дебюта на GIGASHADOW "Gigashadow". В предаването ще звучи музика на: МРАКОБЕС, TERRAVORE, BODY COUNT,..

публикувано на 25.11.24 в 14:25

"На светло" в понеделник, 25 ноември

Социални предприятия от Варна и региона ще могат да договарят коледни поръчки с представители на бизнеса в рамките на Варна ЕКСПО 2 „Купи с кауза“, което  се провежда днес и утре на ул. „Цар Симеон I” №26 във Варна от 10 до 16 часа; 40 години откакто „ДКЦ 5 – Св. Екатерина – Варна“ ЕООД изпълнява дейността си в настоящата сграда и освещаване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:02
Снимката е илюстративна

НОВИЯТ ДЕН на 25 ноември с Мариела Димитрова

Жители на Добрич се обявиха срещу включването на междублоковите пространства в обхвата на Синята зона в града, след като Община Добрич публикува на страницата си в интернет проекта. Беше внесена и първата подписка срещу него от живеещите по ул. „Дунав“. Срещу какво недоволстват добричлии и каква ще бъде реакцията на общинската администрация, която..

публикувано на 25.11.24 в 06:16
Chart

#785 ТОП 20 (22.11-29.11.2024)

публикувано на 22.11.24 в 19:25