Оркестърът на двореца Шьонбрун - Виена с концерт под звездите във Варна

Оркестърът на двореца Шьонбрун – Виена започва турнето си от България с три концерта под открито небе. Галавечерите "Нощ под звездите с Vienna Schonbrunn Orchestra" са посветени на творчеството на австрийската музикална династия Щраус и са по случай 200-годишнината на Йохан Щраус.  В оркестъра  има музиканти от цял свят. Създаден е през 90-те години на миналия век. Замислен като туристическа атракция в началото, той бързо натрупва популярност. 

На 7 август дворцовите музиканти гостуват във Варна. Концертът е в летния театър.

Чуйте интервюто на Валерия Василева с Петeр Хосек – управляващ директор на Vienna Schonbrunn Orchestra:

Бихте ли разказали в началото кратко за създаването на Виена Шонбрун Оркестър и за състава днес, за състава, който очакваме във Варна на 7 август?

С удоволствие! Оркестърът е основан преди 25 години. Реализирах идеята си за този оркестър през 1997 година в Шонбрун заедно с приятели музиканти, с които свирехме и изнасяхме представления. Оттогава оркестърът пътува и прави концерти в Азия, Америка, Бразилия, в цяла Европа, разбира се. В момента съм в Южна Африка и подготвям турне тук през месец април следващата година. С концертите ни в България това лято започва поредица от музикални събития, посветени на 200-годишнината от рождението на  Йохан Щраус, която ще отбележим през 2025 година. Изключително горди сме, че честванията започват именно с нашето турне в България, а това, разбира се, е и много задължаващо.

Как си обяснявате големия световен успех на оркестъра?

Мисля, че тайната не е нито в моята личност, нито в работата ми или в организацията, която създавам, нито дори в самите музиканти – те, разбира се,  свирят прекрасно красива музика, но и много други оркестри го правят... Разковничето, според мен е, че тези хора са свързани от силно приятелство, те работят заедно усилено и сериозно вече 25 години, за да поддържат нивото, което сме постигнали. Те са приятели помежду си, уважават се и се подкрепят един друг и, според мен, това е голямото ни постижение. Мисля, че не всеки оркестър може да се похвали с такива отношения и среда. От друга страна, ние имаме много интересни музиканти, които също така помагат и за разширяване на контактите по света. Пример е нашият концерт-майстор – Таня, която е прекрасен цигулар. Тя е родена в България, но от 30 години, откакто се познаваме с нея и сме приятели, живее и работи в Австрия. Сега, естествено, с голямо вълнение участва в подготовката на турнето в родината си и очаква срещата с българската публика.

Каква е тенденцията или модата в момента в мениджмънта на един оркестър в Европа?

Знаете ли, аз вярвам в традиционния начин на ръководство на хората, на лидерство. Считам, че успехът на подобни организации се дължи на хората и че не можеш да си успешен, ако не се отнасяш добре с хората. Разбира се, парите винаги се намесват и са важни, но са на второ място. Първото и най-важно нещо, за което трябва да се погрижиш и да решиш, е щастието на хората. След това вече идват материалните потребностите – храна, сметки, наем, отглеждането на децата и т.н., неща, с които всеки човек се сблъсква ежедневно и трябва да подсигури. Моята задача и отговорност е да им осигуря работа, концерти по целия свят, удовлетворение. Всъщност, нещата вървят паралелно, защото можете да си представите колко подробности има около всяко пътуване, колко различни потребности трябва да са задоволени. И не говоря само за проблеми като самото пътуване или настаняване и т.н., но и за това да се съобрази, например, продължителността на турнетата, продължителността на всяко пътуване, за да е оптимално, да намерим баланса. Ние сме изнесли хиляди концерти и това е огромен труд за музикантите. Вярно е, че имаме много на брой музиканти, но вътрешният кръг на оркестъра, ядрото, което постоянно пътува по света, е сравнително малък и разбирате, че това е голям ангажимент за тях, не е лесно. Затова удовлетворението на хората е важно. Като цяло има много хубави вибрации, има и проблеми, както навсякъде, но дори настоящата сериозна криза ни сближи още повече.

Трудно или лесно е човек да стане музикант във Вашия оркестър?

Не бих казал, че е трудно, но също така не е и лесно. Ние, разбира се, с удоволствие бихме работили с всеки, който познава работата ни, обича музиката и желае да съхрани традициите. Знаете ли, винаги и на всеки казвам: „ако си готов да изминеш онази допълнителна миля и го направиш, то това е, което аз търся“. Търся хора, които винаги са готови да направят малко повече от средното ниво. Така че, не мисля, че е трудно да станеш музикант при нас, но това е посвещение. Много хора искат да участват в нашите турнета, но има сериозен подбор и трябва да Ви кажа, че винаги е трудно да избереш, примерно, 24-ма от 150-те музиканти в оркестъра, които всичките искат да свирят пред публика. Трудно е, но така стоят нещата. Аз мисля, че музикантите навсякъде – и в моята и във Вашата страна, и по целия свят, са специални и талантливи хора, но това, което в случая е важно е комбинацията от музиканти.

Това означава, че при вас има и сериозна вътрешна конкуренция, което вероятно също е мотивиращо за представянето на всеки музикант...

Да, винаги има вътрешна конкуренция, разбира се, но аз държа на хората и когато някой свири с нас от 25 години, да кажем, и познава и обича това, което правим, няма причина да си отива или да го сменям, аз не сменям така хората, това не моят стил на ръководство.

Хората са ключът към това да правиш хубава музика...

Точно така!

Колко често правите прослушвания за нови музиканти? Може би и млади български музиканти биха желали да се явят?

При нас не става с прослушвания. Не правя прослушвания, не вярвам в прослушванията и, честно казано, ги мразя още от времето, когато се явявах на такива като млад музикант. Проблемът с прослушванията е, че трябва да си във върховата си, топ форма в тази едва ли не единствена, съдбовна минута на прослушването. А може да не се чувстваш добре точно тогава и въпреки, че си положил неимоверни усилия преди това, никой няма да разбере... Затова ние постъпваме по друг начин – каним талантливи млади музиканти да участват в наши концерти и наблюдаваме дали се вписват, защото това е, което искаме. Ние не търсим солисти, които може да са виртуози, но са солови изпълнители, а търсим музиканти, които познават диригентската работа, изкуството на работата в оркестър. Така че, за да преценим дали са подходящи, ги поставяме в група и наблюдаваме дали се адаптират и вписват. Естествено, че и музиката е важна, защото някои от произведенията, които изпъняваме са много сложни и в този смисъл те трябва и да ги разучат, да се упражняват много, но в крайна сметка – те ще трябва да изнасят представления пред публика, на живо заедно с останалите музиканти от оркестъра. Всичко това няма как да бъде постигнато чрез прослушвания – това е и ужасно преживяване, и е  много жалко, че често оркестрите, които разчитат на такъв подход, не разминават с подходящите музиканти, не ги откриват. Разбира се, ние като частна организация имам предимството да можем да си изберем начина, по който да работим и да попълваме състава на оркестъра. Оглеждам се непрекъснато, а и имам много приятели, които преподават и работят с млади хора – те ми препоръчват свои ученици, каним ги в оркестъра и гледаме какво се случва. Другият важен момент е, че за нас е еднакво важно да се съхрани опитът на по-възрастните музиканти и да отглеждаме, да изграждаме нови таланти в оркестъра. По-възрастните трябва да обучават по-младите, а по-младите - да се учат от по-опитните. И това е естественият процес, без някой да се опитва да измести или да отнеме постиженията на по-старото поколение, натрупали 20-30 години опит. Вярно е, че с възрастта вече не си във все същата върхова форма от младостта, но това е естествено и е неприемливо да отхвърляме възрастните само, защото са възрастни. Това е абсолютно неприемливо за мен, това е моята философия.

Разбирам, че Оркестърът на Шонбрун е много повече от оркестър...

Така е, това е начин на живот, да бъдеш с нас е начин на живот... Благодаря за интервюто и нямам търпение да се видим в България.