На Деня на независимостта на България - 22 септември, гост в предаването "Златното сечение" е Румен Леонидов. Писател, журналист и преводач е и водещ на предаването "Премълчаната история" на програма "Христо Ботев" на БНР. Валерия Василева разговаря с писателя за историята на написването на неговото есе "Духохранилище" преди 19 години, за ценностите от миналото, за духа на съвремието и за премълчаното около Деня на независимостта, попаднал за половин век в сянката на антифашисткото въстание от 23 септември... Целия разговор с писателя Румен Леонидов можете да чуете в звуковия файл. Публикуваме и есето на Румен Леонидов - актуално и силно като послание днес, както и преди две десетилетия.
По турско в град Елена нямало черква. Местните хорица поискали разрешение от Стамбул, но оттам не им дали съгласието да си вкопаят храм, макар и в земята. Тогава отишли с прошение до валията в Русчук. И там им отказали.
Ония мъже обаче са били истински. Събрали се, повъртели се около чорбаджиите, подумали си като българи и един от най-богатите отсича: „Грабвайте се и започвайте строежа, аз ще имам грижата да оправя нещата!”
Събират се мало и големо, деца, жени и старци и за 40 денонощия изкопават дупката за черквата, изграждат стените й, вдигат я малко над повърхността и я освещават. Кога точно са изрисувани странните й стенописи не се знае със сигурност, но и днес първият еленски храм „Св.Николай”, макар и превърнат в музей, топли душата българска не с чутовен подвиг или с черешово гърмене, а с незабравимия праведен пример за единението на народа ни - чорбаджията с парите, бедняците с ръцете си, майсторите с майсторлъка си...
Турските власти веднага пратили хора да проверят като каква е тази работа, дето гяурите са я подхванали, но били пресрещнати отдалеко с по някоя и друга кесийка с жълтички, а на валията цяла капа пари била проводена... Доложи ли му, че еленчани градят не храм, а житохранилище...
Къде отвя вятърът на историята това семе, това животоспасително жито на духа? Защо остана само плявата? Защо превърнахме вярата в хляба в най-висшата потребност, а когато закъсахме и за хляб, вярата ни не възкръсва...
По турско ли българите са били по-гладни за своите светци, или днес сме по-жадни за залъка на ближния? Къде е разпятието - единствено във всекидневието ни, в което гаснем като лоеници, или в онова нарочно „въпреки всичко”, чрез което дишаме и ходим изправени по земята...
Толкова наведени май скоро не сме били, да крачим с поглед, забит в пръстта... Носим не хорски души, а озверение на българи срещу българи... Днес като никога нямаме никаква идея, която да ни обединява, нямаме кауза, която да ни сбира, нямаме обща цел за пожертвувание...
Превърнали сме се в биомаса от мърморещи човекоподобия, оплакващи се взаимно от цените и собствената си неоценена безценност. Защото си подменихме ценностите с целите. Докато търсим вината у другите, в съседите по двор и граница, в малцинствата, в другите етноси и народи, докато липсата си на воля оправдаваме с кретенизма на околната среда, няма да вдигнем храм нито в себе си, нито над себе си.
По-лошо е, че нашето отрицание на отрицанието не работи. А трябва. Иначе вреди на националната ни енергия, която е сбор от споминалите се народни будители, от съвестта на убитите ни учители, от стойността на българските ни стоици, светци и стражници – три синджира рожби на родината, доброволни носачи на съдбините й, сияйни синове и щерки на земята ни – всичко това плюс нашето лошо настроение и отвращение от солта на всекидневието, вкарва в небето над България само мрак, мизерия и мерзост...
Та кой, казвате, днес има нужда от житохранилището на българското семе? Живите, които спят като мъртви или мъртвите, чиито дух не спи?
Жители на Добрич се обявиха срещу включването на междублоковите пространства в обхвата на Синята зона в града, след като Община Добрич публикува на страницата си в интернет проекта. Беше внесена и първата подписка срещу него от живеещите по ул. „Дунав“. Срещу какво недоволстват добричлии и каква ще бъде реакцията на общинската администрация, която..
ИДЕНТИЧНОСТ е заглавието на албума, създаден по повод 90-годишнината на Радио Варна, чиято премиера ще бъде на 6 декември в ефира и YouTube канала на медията. Песните в новия компактдиск са поредното доказателство, че музиката има силата да свързва поколения и да изгражда нови мостове между стилове и култури. С основание може да ги наричаме и..
„Паметта е важна“ – среща след Нощта на театрите с писателката Теодора Димова Виолета Тончева за участието на Варненския драматичен театър на Фестивала в Клуж-Напока, Румъния „Нощно кино“ в петък с филми по Йордан Радичков Изложба „Морето“ в ХГ – Добрич Годишна изложба „Изобилие“ във варненската галерия „Арт Маркони“ Започва ремонт..
„Аз не пия кафе за да се събудя, аз се събуждам за да пия кафе“, беше написал някой, който явно обича както кафето, така и да сърфира из социалните мрежи рано сутрин. Иван Барбов, Емилия Николова канят всички, които искат да сърфират на вълните на Радио Варна във времето от 6.00 до 10.30 часа. Както се казва, можете да ни слушате за да..
Кръводарителска акция по случай 90 години Радио Варна! Да празнуваме живота с всяка дарена капка кръв! Да помогнем на поне 90 души! Ако се чувстваш здрав и си на възраст между 18 и 65 години, ако можеш да отделиш 30 минути и искаш да дариш кръв, ела на 4 декември (сряда), от 12 до 16 ч., пред сградата на Радио Варна в мобилен пункт..
Репортаж от заседанието на постоянната комисия по "Финанси и бюджет" към Варненския Общински съвет; Асоциация „Прозрачност без граници“ представи „Индекс на местната система за почтеност 2024 – съществува ли нова енергия за добро управление в общините?“ - репортаж; Вчера служебният кабинет одобри предложения за промени в Закона за..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
