Сполучил та побягнал из тъмниците софийски, но доколко е вярно не знам...

ПИСМО ОТ ИВАН ДРАСОВ ДО ДАНАИЛ ПОПОВ В ТУРНУ МЪГУРЕЛЕ ЗА РАЗКАЗИ НА ЛОВЧАНЛИИ ЗА ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ, М. ПОПЛУКАНОВ И Д. ПЪШКОВ И ЗА ИЗПРАТЕНИТЕ ПИСМА ДО ТЯХ В ДИАРБЕКИР

                                                                                                           Писек, 15/27 май 1873 г.

           Г-не Драгомиров,

           Писмото ви приех, съдържанието разбрах, Ето ви отговор...

     Сега да видим за В. Левский. Той бил в Ловеч. Една вечер тръгнал с двама другари и оти(ш)ли в Какрина 2 ¹/₂ часа от Ловеч, но като заминували край градът, съгледали ги един механджия на име Добри и един дърт чапкънин Пано Петков.¹ В същото време имало там заптиета. Тези казаните обадили на заптиетата, че този чиляк не е тукашен и че заминува няколко пъти през тук. С една дума казали, че този чиляк е подозрителен. Те, заптиетата по дирята им, загащили ги в ханът в Къкрина както седели и им извикали да се предадат... Лъвский, след дълго размисление отворил изведнъж вратата и с револверът си в ръка сполучил та побягнал, но като (в)зел да прескача един плет, закачила му се дрехата и не можал да прескочи. Тогава един от заптиетата гръмва и го ударил в ръката. Той, забравен паднал там; тогава гръмва и друго заптие и го ударил в ухото. Той пак можал да сполучи и скъсал някои писма и тескерата. В него намерили 4000 гр(оша) и 2 лири намерили там, гдето паднал, в кръвта му. Оттам с двамата му другари² ги завеждат в Ловеч, от Ловеч в Търново, оттам пък Плевен и София, гдето според казванието на двамата му другари, които са сега веч свободни, бил сполучил та побягнал из тъмниците софийски, но доколко  е вярно не знам, но такива слухове се чуват в Българско. За това толкова. 

    ...

    Абе, байо! Ами що се върши в Букур(ещ)? Има ли нещо и има ли събрание или не? Нямам никакво известие, също и ви(е) ми не споменувате нищо за това. Желая да зная.

                                                                                                                   Като ви поздравя, съм ваш.

Държавен архив - Варна, ф.690 К, оп.2, а.е. 52, л. 30-31. Автогр.

--------------------------------------------------------------------------------------

1. Същите сведения за предаването на Левски са отразени и във в. „Независимост”, 3, №38 от 9 юни 1873 г. 2. Никола Цветков и Христо Цонев – Латинеца.