Старите, но златни рецепти от село Господиново

Днес поемаме към поредната спирка от кулинарното ни пътешествие из селата в общините Бяла и Долни Чифлик, в търсене на старите, но златните рецепти от бабите, които ни връщат спомена за годините, в които нямаше ГМО, нямаше консерванти, нямаше химия в храната, която ядем. Сега, за съжаление, не е съвсем така. За разлика от големия град обаче, по селата продължават да си хапват здравословна храна с натурални и домашни продукти. Така е и в долночифлишкото село Господиново, което посетихме с колегата Даниел Симеонов.

"Тук живеем в планината, а дишаме морски въздух". С тези думи ни описаха село Господиново местните жители. То е сгушено в полите на Стара планина, но намиращо се недалеч от морския бряг. Село с много приветливи и сплотени хора, които обичат и знаят как да се забавляват и песните също не са им чужди. Убедихме се в това, защото ни посрещнаха с песен.  

Както хубаво пеят, бабите в село Господиново могат и също толкова хубаво да готвят. Там отидохме с  Янка Димитрова и Кристиана Казанджиева от Асоциация „Био мрежа“, които са наш гид в това кулинарно приключение. Те са автори и на книгата "Омая", в която са поместени част от рецептите.  Прекрасните жени от читалището ни посрещнаха в сградата на бившата детска градина в селото, която в момента е място за приятни срещи и сладки приказки. Чарът на селския живот. Още щом влязохме видяхме широките им усмивки, широката и дълга маса, отрупана с всякакви вкусотии. В центъра имаше една много апетитна погача, приготвена от г-жа Неранза Петрова. 

Погачата си върви с домашно сирене, каквото също присъстваше на трапезата. То беше приготвено от снахата на баба Неранза - Нели Янева. Нейни бяха и вкусните домашни масленки, приготвени със свинска мас, лимонада и много любов. Те са по стара семейна рецепта. 

Изключение не правят и апетитните домашни милинки, които ми намигаха закачливо с призив „изяж ме“, но аз стоически трябваше да издържа без да ги докосна, докато техният майстор г-жа Недка Василева ми разказваше как ги е приготвила. При тях е важно втасването на тестото, както и продуктите да са домашни за да станат вкусни милинки, от които не ти става тежко. 

Жените в селото бяха приготвили и много вкусна баница, както и един прекрасен козунак. Опитахме и едни много вкусни домашни палачинки, приготвени на печка на дърва. Палачинките със сигурност бяха по-добри от френските, а сладкото от сини сливи и орехите в плънката бяха истинска наслада за небцето.  

В селото си спазват традициите, особено по празници. За един дългогодишен обичай по захващане на квас от роса ни разказа баба Неранза. Той се изпълнява и до днес по Гергьовден. Разбрахме че навремето хората тук са наричали вилицата и лъжицата по различен начин. На вилицата са й казвали бонела, а на лъжицата - лайца. 

И вилица, и лъжица и поне още няколко стомаха като Алф му трябва на човек за да може да опита от всички вкусотии, които бяха приготвили бабите от село Господиново. Посрещнаха ни с песен и ни изпратиха с такава.

Чак не ми се тръгваше. Обещахме си обаче пак да се срещнем. И да ни разкажат още от своите тайни за вкусна домашна храна от село. Там, където всичко се готви с натурални продукти. Безценно. Обикновени неща, но толкова вкусни. Защото баница почти всеки може да направи, погача също. Но, това е и чарът на българското кулинарно многообразие в различните региони – всеки добавя и обогатява рецептите с нещо от себе си. А освен домашни продукти, бабите в Господиново слагат най-важната подправка за да е едно ястие вкусно – любов.Гответе и вие с любов и няма как да не се получи вкусно.