Село Житница има важно стратегическо и икономическо значение за провадийския и изобщо варненския регион, а преди години е било и административен център. В селото е имало и много хора - силна интелигенция, развити инфраструктура и благоустрояване. Имало е здравен кабинет, зъболекарски кабинет, местните споделят, че са раждали децата си на село обгрижвани от медицински специалисти. Разцветът на селото е в средата на миналия век, когато в него са живеели малко над 1700 души. Днес са останали около 850, от тях 10 процента българи. Два ромски етноса си делят селската територия – бургуджии и копанари. Има едно семейство калайджии и едно турско семейство, дошли от района на Бургас. И чужденци има - няколко семейства англичани, едно семейство руснаци и едно семейство – германец с рускиня. Но за тях местните споделят, че били саможиви хора и не пожелали да се впишат в общоселския живот. И другото забележително в селото – имат 15 двойки близнаци. Догодина от читалището са решили да направят среща на всички близнаци – от най-малките до най-големите.
Житница е разположена на 9 км (по права линия) югоизточно от Провадия, област Варна, край малката Манастирска река, ляв приток на Провадийска река. Източно от селото е язовир Тръстиково. В миналото селото е познато с името Чешнеджи, Тестеджи. Днешното му име е от 14 август 1934 г. и произлиза от богатата му земя, на която добре виреят житни култури, сочат данни в Историческия музей в Провадия. На километър и половина западно от Житница, върху платото зад Тестеджи дере, е имало средновековна крепост и селище. Трудно е да се уточни кога селото е застроено на съвременното си място. В изворите за първи път то се среща през ХVІІ век. Населението е било смесено – християни и мюсюлмани. Около 1848 г. в Тестеджий е открито първото новобългарско килийно училище. В него преподава абаджията Пеню, по-късно е заменен от Тодор Панайотов. Отначало обучението на учениците в Тестеджий се извършва в частни къщи. През 1860 г. е започнат строеж на специална училищна сграда. Няколко години по-късно през 1867 г в селото е издигнат и храма “Св. Димитър”. Средище на културния живот в Тестеджий става основаното през 1902 г. читалище – „Никола Вапцаров”. Неговото начало се свързва с името на учителя Стоян Митков, завършил образованието си в Образцов чифлик, Русенско.
Историята за селото разказа Димитричка Стефанова, която е била учителка по история 40 години.
Охранител на нивите в село Житница е Димитър Шидеров. Пази от набези царевицата, слънчогледа и пшеницата. Казва, че няма кражби, но пък че трябва да има пазач. Не тази работа, обаче, му е на сърце, а друга – да ходи на лов. Димитър Шидеров е ловджия и председател на Ловната дружинка в селото. Още като 10 годишен бил прострелян в лицето с пушка и се наложило баща му да вади с пръсти сачми от лицето му. Останала му една над веждата и с нея си е и до днес. Още от дете харесвал лова. Днес има 4 пушки. Споделя, че преди години е имало много животни, но с новото време почти са изчезнали, заради масовия лов през годините. Най-голямото животно, което е отстрелял е около 180 кг. диво прасе през 2013 г. Зъбите му са 24 см. и са изложени в ловния дом в селото. За този трофей получава и бронзов медал от Държавна комисия.
Две институции в село Житница са в основата на ограмотяването на деца и възрастни – училище и читалище. Основното училище „Христо Ботев“ е в малка едноетажна сграда. И учителският състав е малък, но сърцат. Петте стаи, които са годни за ползване от учениците са чисти, подредени и украсени благодарение на педагогически и непедагогически персонал. В училището няма физкултурен салон и никога не е имало. При хубаво време децата играят на двора, а в лошо време се организират занимания по стаите. Сирма Цанева е временно изпълняващ длъжността директор от 2020 година. Децата постоянно намаляват, а основният проблем е ниската раждаемост, сподели тя. Тази година първокласниците са само седем. Притесненията са ,че догодина ще са още по-малко. В Житница учат децата и от съседното село Манастир. Всички деца са от ромски произход, но всички знаят български език, защото са посещавали детска градина и в едното и в другото село. Трудно оцелява малкото селско училище. Въпросът е до кога ще го има?
За разлика от училището положението в читалището е коренно различно. То е ремонтирано и продължава да се обновява. С едно изключение – кино-салонът е затворен за ползване, защото е направен от дърво и не отговаря на изискванията за пожарна безопасност. Надеждите са скоро и той да бъде ремонтиран, разказа Маринка Атанасова, която е секретар на Народно читалище „Никола Вапцаров-1900“. Имат заседателна зала, младежки клуб, библиотека, читалня, съблекалня. Сега подготвят и зала за събития, където да се организират различни тържества.
Имах късмета да се срещна с мъжа от единственото семейство калайджии в село Житница. Казва се Христо. На 42 години е и чакаше на центъра да дойде камион със строителни материали. Христо има 4 деца. Разказа, че всички са направени с любов. Спомня си как е пътувал из страната с родителите си като малък. Пътуват с каруца и спят на палатка – според особеностите на калайджийския занаят. Родителите му се установяват трайно в село Житница. Днес вече почти никой не калайдисва тенджери и други домакински съдове, разказа Христо. Сега основната му работа е като строителен работник у нас и в чужбина и изхранва семейството си с нея. Зимата ходи в Германия, лятото е на село. Благодарение на труда си успява преди няколко години да си купи къща в Житница. Има още две къщи в села в Ямболско и Старозагорско.
Кмет на село Житница е Марин Демирев. Пише дълга история като кмет – за първи път го избират през 2003 година и кметува до 2010 г. През 2015 г. местни жители го поканили да се кандидатира пак, той приема и го избират. И така до днес. Общо 14 години е кмет и споделя, че в тази работа най-много му харесва това, че работи с хора. Сега е на 72 години и е решил на местните избори да се кандидатира отново. Сподели, че иска в селото да има едно кафене, където да се събират местните. Да се похвалят и да се оплачат, да потъгуват за старото време и да помечтаят за по-добри времена, каквито всички искаме за родните си места.
Над 20 предложения са включени за разглеждане в дневния ред на заседанието на Общински съвет - Варна. Репортаж на Александър Йорданов; Вятърните генератори отново бяха на фокус на заседанието на Общински съвет в Балчик. Подробности в репортаж на Албена Иванова; Проблем на отводнителните съоръжения в района на трета буна на крайбрежната..
Тази есен Регионален исторически музей - Варна беше домакин на четвъртата международна конференция на мрежата "Перспективи за Балканската археология". За идеите и целите на тажи мрежа от учени от всички държави на Балканите и от цяла Европа разказват д-р Марио Гавранович - заместник-директор на Археологическия институт към Австрийската академия на..
Деца бяха оставени да чакат среднощен автобус отвън на варненсата автогара, на път за международен певчески конкурс в Молдова. Без достъп до вътрешния салон и до санитарния възел. А автобусът закъснява с два часа. Това разказа за Радио Варна вокалният педагог Атанаска Липчева, създател и ръководител на Angel Voices . Обяснили им: „Автогарата..
„Сутрин е полезно да се пие по една чаша кафе, а ако нямате с кого, може и две“, казал един мъдър човек. Най-добре обаче е да изпиете вашето сутрешно кафе в компанията на Радио Варна и „Новият ден“. Още преди изгрев слънце с добро утро ви приветстват Иван Барбов, звукорежисьорът Недялко Добрев и Емилия Николова, която ще ви държи в течение..
На 25 ноември в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Björn Johansson (ARCTIS). Представяне на дебюта на ПАРАДОКС "Краят" – разговор с Преслав Кателиев, Камен Дочев, Иван Иванов и Светослав Димитров. Gigashadow за дебюта на GIGASHADOW "Gigashadow". В предаването ще звучи музика на: МРАКОБЕС, TERRAVORE, BODY COUNT,..
Социални предприятия от Варна и региона ще могат да договарят коледни поръчки с представители на бизнеса в рамките на Варна ЕКСПО 2 „Купи с кауза“, което се провежда днес и утре на ул. „Цар Симеон I” №26 във Варна от 10 до 16 часа; 40 години откакто „ДКЦ 5 – Св. Екатерина – Варна“ ЕООД изпълнява дейността си в настоящата сграда и освещаване на..
Жители на Добрич се обявиха срещу включването на междублоковите пространства в обхвата на Синята зона в града, след като Община Добрич публикува на страницата си в интернет проекта. Беше внесена и първата подписка срещу него от живеещите по ул. „Дунав“. Срещу какво недоволстват добричлии и каква ще бъде реакцията на общинската администрация, която..