Лесна работа: След избори

Както винаги, след избори на повечето от нас рязко им се приисква поне за малко да сменят професията си, да станат туроператори, да изпратят някои кандидати за народни представители далеч-далеч, на място, с което не би имало връзка... И по възможност билетът за съответната дестинация да е еднопосочен, за да могат въпросните хора да си благоденстват там на спокойствие, да раздават идеи, благини и радост по други географски ширини и да облагородяват с присъствие чужди народи.

Иначе по време на предизборната кампания разбрахме, че ще покажат мръсното лице на истината и най-после ще оправят нещата. Разбрахме, че живеем в страната на чудесата, научихме кой какъв иска да стане, кого цели да пенсионира, за кого е важно да има кеш, за кого е постната пица и за кого са бухалките.

Сега продължаваме напред - осветлени по тези фундаментални въпроси и напълно успокоени за бъдещето. Очакваме политиците да обобщят: „Хора, живеем все по-добре!“, а ние благо да отвърнем: „Е... Радваме се за вас“.

Общо взето, избори след избори установяваме, че това е като при сключването на брак. Повечето съпруги са щастливи преди брака, а след това – не чак толкова. Класическият монолог е: „Оох! Защо предпочетох теб? А какви мъже ме искаха....”. В това отношение повторенията са неизбежни. Същото е с нас – избирателите. Щастливи сме преди изборите и нещастни - след тях. Монологът: „Ако не бяха тези, дали имаше други по-добри?...” е абсолютно неизбежен. Повторенията са задължителни, без значение кой е вътре и кой гледа тъжно по периферията.

Това го изяснихме, но какво, ако политиците си мечтаят за други – нови, далеч по-разбрани и приятни избиратели?

Според мен и тук е в сила сравнението между предишна и бъдеща съпруга. Първата вече е свикнала за голям празник да получава малък подарък и отдавна приема тази трагична съдба като подробност от пейзажа. При всяка нова съпруга номерът не минава поне в началото – през първите няколко години. Същото е с нас – избирателите. Свикнали сме да получаваме големи обещания, а резултатът да е в обратна пропорция и вече приемаме тази трагична съдба. Всеки нов избирател трябва да бъде допълнително ухажван. И при него номерът ще мине, но с повече усилия.

Още нещо: съпругата ви вероятно е свикнала да Ви вижда всяка неделя заврян под автомобила в опит да го превърнете от почти недвижимо в движимо имущество. Такава гледка може да понесе единствено Вашата и никоя друга съпруга.

По същия начин Вашите избиратели са свикнали да Ви виждат изключително рядко. През останалото време те си знаят, че сте завряни някъде по екзотичните кътчета на широкия бял свят в опит да превърнете мандата си в едно голямо туристическо преживяване. Подобен факт биха понесли единствено Вашите избиратели и никой друг...

Така че, докато никоя от страните не се е усетила, да плеснем с ръце и да се прегърнем. Дори по силата на класическата логика, че прошка от партньор се иска веднага, докато не е разбрал колко му е по-добре без теб, сигурно днес е моментът едните да поискат прошка от другите, а последните с разбиране да вдигнат рамене и кротичко, без излишни илюзии да продължат напред.

Лесна работа.

И животът продължава. Какъвто - такъв. Колкото – толкова.

Автор: Даниела Иванова.