На село в Садово

Точно преди пет години гостувахме на жителите на авренското село Садово. Сега отново отидохме при тях, защото животът за всички се промени през последните пет години, включително и за тях.

Днес в селото от 280 са останали 180 души – християни и мюсюлмани. Религиите не ги разделят, защото местните са избрали да живеят в мир и разбирателство. Населението е намаляло, но пък няма нито една къща за продан, защото всичко е изкупено, разказа кметицата Севдалина Димитрова. До скоро е работела детската градина, но от тази година и тя е затворена и така в селото работещи остават църква, читалище, кметство, пощенски клон, пенсионерски клуб и един магазин. Дори и празника на селото празнуват по домовете си, но пък с общи усилия и доброволен труд са си направили кът за отдих на открито в парковото пространство до сградата на кметството. И барбекю са сложили, за да празнуват подобаващо празниците, които ги събират. Иначе имат добър обхват на телефоните и стабилен интернет. Имат редовен межудселищен транспорт, макар, че пътищата не са ремонтирани от години, но скоро и това се очаква. А най-големият им проблем беше режимът на водата през лятото. Малко срещи имах в селото, но са достатъчни, за да разберете как живеят хората там и с какво се занимават.

Близо 50 години жителите на авренското село Садово имат режим на водата всяко лято. Селото е разположено на баири, или както казва кметицата Севдалина Димитрова – е разпиляно. Тези, които живеят в ниското имат вода, но живеещите по високото - не. Затова се въвежда режим, за да стига водата до всички. И така половин век хората чакат местна и държавна власт да решат проблема с водоподаването. Точно преди три седмици ги застига добрата новина, че проблемът е решен и  режим вече няма да има.

Старото име на Садово е Сулуджа-али, което означава – високо водно място. Днес трудно може да повярвя човек, че мястото е водно, защото с годините районът се засушава, а това лято е направо изпепелен от силното слънце. Но истината е че вода в авренския край има, само трябва да бъде направено така, че да достига до хората. За проблемите и хубавите неща разказа кметицата Севдалина Димитрова.

Читалището в село Садово е основано през 1925 година и носи името на Христо Ботев. Кметство и читалище са в една сграда, която е в добро състояние, ремонтирана през годините и с много добър книжен фонд. Секретар на читалището от 15 години е Емине Хюсеинова.  Не се делят жителите на Садово. Задружно са направили и градински кът, непосредствено до кметството, където се събират под дебелата сянка на дърветата.  Имат и автентичен кът, в който са запазили някои от керамичните съдове, които местните занаятчии са произвеждали преди много години. Днес от занаята са останали само съдовете, а в селото вече никой не владее грънчарството. Миналото е събрано в една стаичка. В нея са изложени предмети, които са били основно препитание и част от всекидневието на бабите и дядовците ни – предмети, които голяма част от сегашното младо поколение не разпознава и не знае как се казват.

Село Садово не е от онези села, в които хората се събират до магазина, говорят си, пият кафе или бира. Трудно можеш да видиш хора през деня, дори и кола рядко минава от там. Срещнах двама от работниците към кметството, които обяснимо са там през работната седмица. Фанка и Пламен.

И след тази хубава среща със Здравка Николова си тръгвам от Садово с пълно сърце и усмивка за добрите думи, които ми каза. И с няколко праскови, които ми подари – много вкусни и сладки. Сигурно дълго ще помня думите, които ми каза: „На село, ако не гледаш животни или не се занимаваш със земеделие, какво друго можеш да правиш? Нищо. На село трябва много да се работи. На село не може да живее калпав човек.“