Глобалното затопляне вече не е нежелан, но възможен сценарий за планетата, която обитаваме, а ситуация, в която съществуваме. Земята повече не става за живеене – в нея няма необятна замръзнала повърхност, няма и бели шапки на ледниците. Това кара..
Паметта, която – колкото и да не искаме понякога – ни определя като хора, част от едно общество. "Какво се случва“ с нея? Често, да не кажем винаги, пътят към миналото ни е всъщност път напред към бъдещето. Повече от ясно е, че то, миналото, е история,..
Мястото е Старият Созопол, точно по времето на Празниците на изкуствата. "Аполония" тази година стана 38. Встрани от Амфитеатъра, на пейка пред служебния вход на театралната зала в града, е седнал Теди Москов. Хващам го минути след края на "Стани, за да..
Изложба разказва 175-годишната история на къщата образец на възрожденското ни градостроене, в която днес се помещава Регионален етнографски музей – Пловдив. Определяна като връх на бароковата архитектура у нас, къщата Куюмджиоглу се откроява със..
"С река на сърцето" е сериалът, който – докато ни показва Видин, както никога не бихме могли и да си го представим, и ни разхожда из вкуса на виното и изкуството на винопроизводството –ще ни припомня за пътя на сърцето и провокацията да живееш днес...
Художници от всички краища на света рисуват духа на Созопол в тазгодишния Международен художествен пленер, който се провежда в морския град. Той започна в първия ден от седмицата и ще продължи до 12 септември. За това време художниците обменят идеи..
Книгите да достигнат до хората и хората – до книгите, това е мисията на всяко едно книжно изложение. Срещите между авторите и техните читатели обогатяват и осмислят работата на издателя. И макар балансът между средствата за издаването на една книга и..
В театъра ти непрекъснато си във взаимоотношения с пълната липса на утилитарен смисъл или с безсилието му да промени света. От друга страна обаче имаш отношения и със съзнанието, че той не може да промени света, но може да промени един човек, а това..
Талантът е истинското фамилно име на всеки човек и именно вглеждането във фамилното му талантливо име е най-доброто, което можем да направим, защото види ли се оценен – човекът добива огромна сила. Здравка Евтимова е убедена в това и го прилага. Тя..
"Защо трябва всеки път да ме разплакваш?", каза тя на Маргарита Младенова, докато бършеше сълзите си и я гледаше право в очите. Една от всички, в които дълго след края на "Мислещите тръстики" отекваха думите на Миряна Башева, сълзите ѝ бяха от радост...
Ясно
Разкъсана облачност
