Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Музикална радиопамет: Народната музика в програмата на „Родно радио” - изпълнители и прояви

Документалната поредица е посветена на 80-годишнината на Българското национално радио. Издания на предаването „Съботна трапеза” (Радио Варна) разказват в тематични цикли и хронологични щрихи за присъствието на българската народна музика в радиопространството и ролята на БНР за нейното документиране, популяризиране и съхранение като културна памет и национално наследство.

Издание на поредицата „Музикална радиопамет” отбелязва, че в началото на 30-те години на ХХ век, българска народна музика се излъчва по Радиото основно в изпълнения от оперни артисти. Постепенно „Родно радио” (1930-1934) привлича и диалектни изпълнители, които представят традиционен репертоар с песни и мелодии от различни краища на страната. Програмите им се предават чрез концерти в отделни часови пояси с продължителност между 15 и 30 мин. (понеделник, сряда, петък и неделя – „час за селото”).

Печатна програма на концерти с българска народна музика, сп. „Родно радио”, 1933 г. Личен архив.На 24 август 1932 г. от 13.25 ч. е първият концерт на кавалджията Никола Несторов от с. Крайници, Дупнишко с песните „Цвето, моме”, „Майно ле”, „Защо ми се сърдиш либе”. На 1 ноември от 12.20 ч. Доротей Василев, обявен като певец и инструменталист, изпълнява шест песни с акомпанимент на хармонуим. По-късно той става един от редовните участници в радиопрограмата.

Грамофонна плоча Columbia на кавалджията Георги Кехайов.Сред първите изпълнители на традиционна (селска) фолклорна музика присъства и името на кавалджията Георги Кехайов (р. 1904 г., с. Воден, Ямболско). За него Слав Драгански казва, че още в ранна възраст съпровожда на момите, а по-възрастните музиканти го канят да свири на хорото и по сватбите. Той се налага като един от най-търсените кавалджии. В програмата на „Родно радио” от 13 ноември 1932 г. Георги Кехайов изпълнява „Станке, конак сайбийке”, „Дойчо шилета пасеше”, „Я, викни, Славке” и „Димитър рано подрани”, излъчени в концерт от две грамофонни плочи на фирма „Columbia” (№№ D8435, D8436). Други известни звукозаписи на кавалджията (по информация на Larry Weiner, САЩ) са издадени от грамофонните компании „Polydor”, № L30040 („Хороводна”) и „Pathe”, № 74836 („Пайдушко хоро”, „Ситно хоро”), № 74838 („Не бой се, Радо моме”, „Обесването на Васил Левски”).

Кавалджията Иван Кирилов – един от първите изпълнители на традиционна музика в програмата на „Родно радио”, 1933 г. Личен архивВ радиоконцертите от народна музика звучат изпълнения на певицата Мара Циганчева (от края на 1932 г.), кавалджиите Денчо Добрев (Хаджикьой, Беленско) и Иван Кирилов, а от 1933 г. редовни изпълнители са гайдарят Мехмед Алиев от Бургаско („Доста сме яли и пили”, „На трапеза”) и Стефан Пенчев, който пее и свири на гъдулка. В книгата „Музиката в Българското радио (1930-1944)” д-р Антоанета Радославова пише, че „появилият се в края на 1934 г. пред микрофона кавалджия Станил Паяков показва активно присъствие и се нарежда сред редовните сътрудници”.

Още в ранните години на радиоразпръскването се появяват първите текстови и музикално-текстови предавания, които срещаме в програмните схеми като сказки. Тази нова за времето радиоформа има образователно-информационен характер. Едни от първите радиосказки в областта на народната музика изнасят Любомир Шарич (21 септември 1932 г., 20.20 ч.) на тема „Българската народна песен”, маестро Йосиф Чешмеджиев, а година по-късно Иван Хаджов представя „Сборника на Братя Миладинови” („Български народни песни”) , изд. 1861 г. в Загреб – М.В).

Фолклористката Райна Кацарова – сътрудник на „Родно радио” на страниците на едноименното списание, 1933 г. Личен архив.На 26 юли 1933 г. от 20.30 ч. е дебютното участие на фолклористката Райна Кацарова (1901-1984). За нейната специализирана радиосказка на тема „Нашите жетварски песни” четем в списание „Родно радио”: „сказка с музикални илюстрации от г-жа Райна Кацарова, асистентка по народна музика при етнографския музей, която е изнесла с голям успех множество сказки в Германия”. Ценното сътрудничество на Кацарова като етномузиколог отбелязва и музиковедът д-р Ан. Радославова: „За първи път Райна Кацарова предлага нова, специфична форма за общуване в радиоефира – разучаване на песни. Да пее по време на лекциите си е познато явление още от специализацията й в Берлин. Свикнала сама да ги илюстрира, Р. Кацарова запява и пред микрофона на Радиото”. В края на 1934 г. тя ръководи радиокурс за разучаване на коледарски песни, а по-късно младата сътрудничка изнася тематични лекции по радиото върху различни проблеми на българския фолклор (особености на музикалнофолклорните диалекти и др.).

По отношение на народната музика (традиционна и обработена) „Родно радио” предлага разнообразни форми на слушателите – индивидуални концерти (певци, певици, инструменталисти), камерни състави, оркестри, хорове, сказки. Периодично гостуват и народни изпълнители от чужбина, които представят концерти „на живо”: „В събота, 24 т.м. вечерта, пред микрофона ще пее Калман фон Мелха, който ще изнесе концерт от унгарски народни песни. Той идва при нас на път за Варна и се отбива в София специално да пее на нашите слушатели”, информира програмен анонс на „Родно радио” от м. юни 1933 г.

Разнообразието от форми се дължи на отговорността на тогавашните инициативни радиоуредници – съставители на програмата с активното участие на главния уредник и програмен ръководител Васил Спространов (1901-1970). През 1933 г. Управителният съвет на съюза избира за програмни съветници карловеца Иван Попов – актьор от Народния театър, виолиста Александър Волкенщайн и графика Станчо Кехлибаров.

Към съюз „Родно радио” е учреден „Радиоклуб Варна”, а през 1934 г. започват първите пробни предавания от варненската радиостанция. В монографията „Между селото и вселената. Старата фолклорна музика от България в новите времена” етномузикологът проф. д.изк. Лозанка Пейчева отбелязва, че „от студиото на Радио Варна звучат народни песни, записани на грамофонни плочи, както и изпълнени на живо без или с акомпанимент. Излъчват се живи концерти на няколко хора, на местни военни музики, включващи в репертоара си и модернизирана фолклорна музика”.

В радиолюбителския период (1930-1934) народната музика не заема съществен дял в музикалната програма, но постепенно увеличава присъствието си в ефира. Радиото става основен източник за популяризиране и разпространение на български музикален фолклор. Традиционната селска музика излиза от своите локални и регионални граници, чува се по радиоапаратите в страната, намира все повече почитатели.

*М. Василев е докторант в секция „Етномузикология и етнохореология” към Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, автор и водещ на музикалнофолклорни предавания и рубрики в БНР (2008-2012), преподавател в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев” – Котел.

ОПИС НА СНИМКИТЕ:

1. Печатна програма на концерти с българска народна музика, сп. „Родно радио”, 1933 г. Личен архив.

2. Кавалджията Иван Кирилов – един от първите изпълнители на традиционна музика в програмата на „Родно радио”, 1933 г. Личен архив.

3. Фолклористката Райна Кацарова – сътрудник на „Родно радио” на страниците на едноименното списание, 1933 г. Личен архив.

4. Грамофонна плоча Columbia на кавалджията Георги Кехайов. Архив: Larry Weiner. 


Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Протест в село Стожер заради безводието

НА СВЕТЛО на 5 август с Валерия Василева

Продължават събитията за тържественото отбелязване на 142-та годишнина от създаването Военноморските сили на Република България. За пореден път Алея на книгата във Варна подкрепя акция по кръводаряване като предоставя на варненския Център по трансфузионна хематология книги, подарък за всички, които дарят кръв до 8 август. Кризисният..

публикувано на 05.08.21 в 13:15

НОВИЯТ ДЕН на 5 август с Иван Барбов

След 8.00 часа ще ви запознаем с инициативите за озеленяване на Варна на Фондация „ГЕЯ“, които залесяват и облагородяват междублоковите пространства в града. Очната болница във Варна, съвместно с Община Варна и Медицинският университет стартираха профилактична програма за  диагностициране на проблеми със зрението за деца и възрастни.  Повече..

публикувано на 05.08.21 в 05:52
Картографирай дървета, докато се разхождаш в старозагорския парк „Бедечка”

НА СВЕТЛО на 4 август с Валерия Василева

Представители на туристическия бранш с коментар за туристическото лято 2021 - очакванията и реалността. Интервю с Димана Шишкова, автор на филма "Случаят Бедечка". Панагюрското златно съкровище вече е експонирано в Държавния културен институт „Двореца“ в Балчик. Парк-музеят на бойната дружба – 1444 г. "Владислав Варненчик" представи..

публикувано на 04.08.21 в 12:33

"Новият ден" на 4 август 2021 г. с Димитрина Дончева

Сигнал на граждани от варненския квартал „Възраждане - 4”, район „Младост” предизвика проверка на КАТ- Варна. Автомобили, които са паркирали пред търговския център на булевард „Трети март”, нарушават правилата за движение по пътищата и преминават направо през тротоара, за да достигнат до булеварда. Какви мерки ще бъдат взети, за да не се..

публикувано на 04.08.21 в 06:00

НА СВЕТЛО на 3 август с Валерия Василева

Световната седмица на кърменето 1-7 август отбелязват в 11 български града - анкета с родители и консултанти по кърмене и интервю с доц. д-р Лалка рангелова, специалист по хранене, диететика и хранителна епидемиология. Подробности за наличните ваксини и контрола на разпространение на коронавируса от РЗИ-Варна. Репортерска проверка в района..

публикувано на 03.08.21 в 14:06

"Новият ден" на 3 август 2021 г. със Сияна Спиридонова

Световната седмица на кърменето се провежда в момента в редица държави по цял свят и в 11 града в страната. Глобалната инициатива за насърчаване, подкрепа и защита на кърменето се провежда за 29-и път и ще продължи до 7 август. Събитието във Варна е насрочено за днес, от 10.30 ч. пред Летния театър. Повече за него и за ползите от кърменето ще..

публикувано на 03.08.21 в 05:30

"На светло" в понеделник, 2 август

Колко струва да отидеш на плаж „Панорама – Юг” край Варна и удачно ли е да се взима такса паркинг от наемателите на заведението на плаж „Нирвана"; Тодор Колев – директор на „Дирекция екология и опазване на околната среда” в Община Варна за боклука, който прелива във Варна това лято; Иван Симеонов   - разговор с Антоанета Георгиева от..

публикувано на 02.08.21 в 11:47