България е осма сред 30 европейски страни според количеството ветеринарни антибиотици, употребени през 2015-а

На 1 килограм живо тегло в България се падат 121 милиграма антибиотик, сочат данните. Коментира ги Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители":

В сравнение с лидера Кипър - с 434 милиграма може да не звучи толкова стряскащо, обаче, ако погледнете Норвегия - с 2,9 милиграма, ще видите, че всъщност България използва сериозно антибиотиците, най-вероятно без нужда.

Според Николов проблемът е, че фермерите употребяват антибиотиците безконтролно и ненужно. Фермерът Господин Иванов категорично не е съгласен с това твърдение:

Абсолютно всеки ден се прави тест за антибиотици в самата ферма. Ако покаже, не дай си Боже, млякото, че има антибиотици, то не се изкупува.

Д-р Мирослав Първанов от Българския ветеринарен съюз изтъкна, че наличието на лекарства в месото,  млякото и храните от животински произход е световен проблем и е свързан с резистентността на хората към антибиотици и най-вече на децата.

Основният проблем е в безконтролното разпространение на ветеринарно-медицински препарати. Нещата са заложени основно в законодателството, но като цяло то може би е и манталитет.  В този доклад в първата десетка са основно южните страни. Те са известни с манталитет, при който самоконтролът не е водещ.

Законът за ветеринарно-медицинската дейност е нашата ахилесова пета. Има един член – 369-и, който регламентира търговците на едро на ветеринарномедицински препарати на кого могат да  продават. Самият израз „и на други лица след представяне на рецепта“ там дава възможност да потекат неограничени количества ветеринарномедицински препарати към всичко, което обхваща понятието „други лица“.

Писането на рецепта не е невъзможно, когато фермерът има разрешение, коментира Първанов и изтъкна, че ветеринарите са предлагали спорния  текст да отпадне от закона, но не е имало политическа воля за това.  Отчитането на наличие на антибиотици в млякото е лесно, но при месото нещата са по-трудни