Дропла е малко село в Община Балчик, което се намира точно по средата между областния център Балчик и град Добрич. И до двата града разстоянието е около 25 километра. Големите птици дропли са летяли по тези земи преди много, много години, а оттам идва и името на това кокетно село.
Землището на село Дропла е над 40 хиляди декара плодородна земя и благодарение на нея, както и на усилията на местните жители, славещи се със своята трудолюбивост и сърдечност, селото неслучайно носи ореола „гордостта на Добруджа“. Освен с успехите в селското стопанство през годините, подплатени с 4-те първи места в България на местното ТКЗС, село Дропла се гордее и със своята читалищна дейност. Именно местното читалище „Велко Ангелов - 1940“ беше първата ни спирка с колегата Даниел Симеонов при посещението ни в Дропла в навечерието на празниците.
Коледният дух вече беше обхванал селото. Видяхме много хубави украси, големи фигури на дядо Коледа и Снежанка на входа на читалището и голямата елха в двора, чийто светлини бяха грейнали предния ден. На входа ни посрещна кметът Денчо Попов. Той е роден и израстнал тук и е човек, милеещ за родното си село. Спомихме си за предишната ни среща, която беше преди около 2 години. Някои неща се бяха променили, а една от най-съществените промени беше ремонта на покрива на читалището. ВиК проблемите продължават, но кметът прави всичко възможно да ги разреши. Разбрахме, че точно в този момент се провежда и събрание на читалищното настоятелство, на което се обсъжда календарът за следващата година. Събитията, които залягат в него, са кое от кое по-интересни, увери ме кмета.
Докато чакаме да приключи събранието, с него си поговорихме за живота в село Дропла и какво се е променило за тези две години от последното ни посещение:
Точно срещу кметството видях механата, носеща името на Йовковия Антимовски хан. Главният готвач е Петър Стоянов – млад човек, който всеки ден с двете си ръце доставя удоволствие за небцето, както на местните жители, така и на хора от други населени места и чужденци. Тъй като човекът имаше доста работа, решихме да не го притесняваме, а и по празниците сигурно е много натоварен.
Доста натоварени са и в местното месодобивно предприятие, намиращо се съвсем близо до центъра на селото. Точно на входа на кланицата се намира и фирмения месарски магазин, пред който имаше дълга опашка от чакащи. Аз успях да преброя поне 30 човека и още десетина в магазина. Кметът Денчо Попов ми каза, че е така от началото на декември.
В двора на месодобивното предприятие се срещнахме за кратко с един от собствениците Антония Калчева. Кланицата е семеен бизнес, а тя и съпругът й работят наравно с персонала си за да осигуряват винаги прясно месо за хората. Такова е и месото в магазина, категорична беше г-жа Калчева. Въпреки трудностите в сектора, тя и мъжът й се справят с предизвикателствата и са отдадени на този занаят.
Нямаше как да не попитам как можем да отличим хубавото месо когато пазарим, а с усмивка Антония Калчева каза, че й е трудно да ми отговори, защото тяхното месо е винаги прясно.
След посещението ни в кланицата, с кметът се върнахме до центъра на селото. По пътя отново се заговорихме за механата и главния готвач. Денчо Попов каза, че се надява той да остане дълго в Дропла, защото ако има нещо, което може да накара младия готвач да напусне селото и да остави този бизнес е липсата на училище, в което да учат децата му. Замислих се, че това е и една от причините младите да бягат от село. Училището в Дропла е било затворено през 2008 година, а сградата стои празна и се руши. Кметът Денчо Попов изрази надежда, че един ден това ще се промени и в Дропла отново ще има училище.
Иначе в селото живеят около 170 човека. Има и чужденци. А наскоро е бил регистриран и швейцарски гражданин. Те са привлечени от красивата природа, тишината и спокойствието в селото.
В Дропла има детска градина. Заедно с кмета влязохме в двора на градината, в който има голяма детска площадка. Точно в този голям двор е и сградата на училището. Не влязахме в детската градина, тъй като точно в този момент децата имаха занимания. ДГ „Добруджанче“ е посещавана от над 15 деца.
Децата се включват дейно и в много празници и събития, организирани от местното читалище. Докато си говорим с кмета Денчо Попов, тъкмо приключи и събранието на читалищното настоятелство.
Председател на читалището е Николайчо Маринов, който е и един от големите местни арендатори. Народен човек, обичащ земята, родното си село и българските традиции и култура, които самодейците от НЧ „Велко Ангелов-1940“ възраждат и пресъздават по празници. На драго сърце той се съгласи да сподели какви интересни събития залягат в календара на читалището за следващата година, като сред тях ще са откриването на жътвата и празника на сливата. Отглеждането на сливи е сравнително нов бизнес за Добруджа, но вече се е наложил благодарение на Маринов, който обработва декари със сливови насаждения.
Сетих се, че на предишната ни среща с Николайчо Маринов преди две години, той ми беше споделил, че се изпращат тонове сливи за Троян и спокойно можем да кажем, че троянската сливова ракия всъщност е дропленска. Със сигурност ще пробват от хубавата дропленска ракия и гостите, които ще дойдат в предстоящия фестивал на етносите догодина. Той ще се проведе през май. За него ще ни разкаже след малко секретарят на читалището Стефка Димитрова.
Сериозен интерес към читалищната дейност проявяват и чужденците в селото. Сред тях са и Оля и Ингрид, които идват от Германия. Германски песни ще бъдат представени и на предстоящия фестивал на етносите. Малко са обаче младите хора, които се впускат в дейността на читалището. Това сподели със съжаление Блага Атанасова, която от дълги години е част от състава на читалището, един от най-активните хора в селото и бивш кмет на Дропла. Тя е доказателство, че когато човек има младежки дух, възрастта е само една цифра.
Децата на Блага Атанасова са живели в чужбина, но са се върнали в родината. „Има по-ценни неща от парите“, заключи г-жа Атанасова – думи, които със сигурност биха ни накарали да се замислим. Благодарение на активни хора като нея и на всички самодейци, българските традиции и култура се пазят. А за да бъдат опазени и занапред, трябва в един момент „щафетата“ да бъде поета от по-младите хора.
ИДЕНТИЧНОСТ е заглавието на албума, създаден по повод 90-годишнината на Радио Варна, чиято премиера ще бъде на 6 декември в ефира и YouTube канала на медията. Песните в новия компактдиск са поредното доказателство, че музиката има силата да свързва поколения и да изгражда нови мостове между стилове и култури. С основание може да ги наричаме и..
„Паметта е важна“ – среща след Нощта на театрите с писателката Теодора Димова Виолета Тончева за участието на Варненския драматичен театър на Фестивала в Клуж-Напока, Румъния „Нощно кино“ в петък с филми по Йордан Радичков Изложба „Морето“ в ХГ – Добрич Годишна изложба „Изобилие“ във варненската галерия „Арт Маркони“ Започва ремонт..
„Аз не пия кафе за да се събудя, аз се събуждам за да пия кафе“, беше написал някой, който явно обича както кафето, така и да сърфира из социалните мрежи рано сутрин. Иван Барбов, Емилия Николова канят всички, които искат да сърфират на вълните на Радио Варна във времето от 6.00 до 10.30 часа. Както се казва, можете да ни слушате за да..
Кръводарителска акция по случай 90 години Радио Варна! Да празнуваме живота с всяка дарена капка кръв! Да помогнем на поне 90 души! Ако се чувстваш здрав и си на възраст между 18 и 65 години, ако можеш да отделиш 30 минути и искаш да дариш кръв, ела на 4 декември (сряда), от 12 до 16 ч., пред сградата на Радио Варна в мобилен пункт..
Репортаж от заседанието на постоянната комисия по "Финанси и бюджет" към Варненския Общински съвет; Асоциация „Прозрачност без граници“ представи „Индекс на местната система за почтеност 2024 – съществува ли нова енергия за добро управление в общините?“ - репортаж; Вчера служебният кабинет одобри предложения за промени в Закона за..
В село Горичане, община Шабла се проведе обществено обсъждане на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждането на ветроенергиен парк със седем 125-метрови ветрогенератора. Таксиметровите шофьори протестират със залепени стикери на автомобилите си "Не на рекета на застрахователите" и "Стига геноцид срещу..