"На светло" на 5 май 2014г. с Димитрина Дончева

Започваме предаването „На светло” с разговор за цветята и тяхното отглеждане. Емилиян Иванов е продавач-консултант във варненска фирма за търговия на едро с цветя внос от Гърция и Холандия. Разказва за най-впечатляващото цвете, което продава и кой е най-хубавият букет.

На 5 май отбелязваме Международния ден на акушерките. Празникът се отбелязва в над 50 държави по цял свят. 5-ти май е признат за ден на акушерската професия по инициатива на Международната конфедерация на акушерките и се отбелязва всяка година, от 1992г. насам. Това е ден, в който акушерки от различни държави и националности се обединяват, за да празнуват и за да насочат вниманието на обществото към значимостта на работата на акушерките в световен мащаб. У нас този ден се отбелязва за трета поредна година, като организатор е Алиансът на българските акушерки. За професията на акушерката днес, за самочувствието, за липсата на разбиране и за фалшивата публична признателност – е разговорът с Даниела Колева, акушерка с над 13-сет годишен опит, запозната до болка с майчиното и детско здравеопазване, както самата тя казва, и с проблемите. Повече в звуковия файл.

Професията на акушерката трябва да излезе от сградата на болницата и да стане независима – с тази мисия пътува по света световно признатата акушерка Мери Шварц от Холандия. Активизмът на Мери Шварц в подкрепа на естественото раждане е наистина впечатляващ. Какво каза тя във Варна преди три години за независимото акушерство и за това, което видя в нашите болници?

Първи по рода си икономически форум "Инвестиционни перспективи на район Тараклия – 2014” се провежда днес в Тараклия. Неговата цел - привличане на бизнеса за инвестиране  в Тараклийския район, който се счита за център на българите в Република Молдова. “В нашия регион има огромен потенциал за развитие на селско стопанство”, каза за радио Варна Александър Гарановски, председател на Тараклийския район в Молдова. Колко декара земя в Тараклия чакат обработка от земеделци – разговор с Александър Гарановски.

Създаването на социални кооперативи в България е позната и беше добре работеща дейност преди 1989 година, когато рязко бе прекъсната поради политическите реформи, които се случиха.  Години по-късно, днес отново се връщаме към този начин на работа, защото оказва се – той е работел изключително успешно. Днес – социалните кооперативи се завръщат с помощта на неправителствения сектор и основно в социалната сфера – където нуждата винаги е била най-голяма. В повечето страни от европейския съюз, средствата за социалните кооперативи идват от дарения и от частния бизнес. У нас – от оперативните програми на европейския съюз. По такъв проект работи Сдружение „Форум гражданско общество”-Варна, а техен партньор е италиански социален кооператив от град Комо. Съвсем скоро италианска група бе на посещение във Варна, където се срещна със своите партньори, за да види – как точно се случват нещата у нас. За техните впечатления разказа Ивелина Кръстева, ръководител на проекта „Социалният кооператив – Добри практики и възможности за интеграция на маргиналните групи”, който се осъществява с финансиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

Генетичен анализ на костен материал от около 70 археологически обекта у нас изследват от началото на годината учени от няколко страни. Работата им е по проект „Археогенетика на пра- и протоисторията в България”, който се реализира съвместно от учени от Националния археологически институт при БАН и университет в Станфорд от американска страна. Един от обектите, който учените изследват е „Солницата” край Провадия. През последните години интереса към този обект нарастна все повече, благодарение на проучванията, които провежда екипа на проф. Васил Николов. Именно той доказа, че около Провадия се е намирал най-древния град в Европа. Сега проектът има за цел да проучи и анализира палеогенетиката на хората живели по нашите земи. Чрез него ще стане ясно какви миграции са се осъществявали, каква вода са пили и каква храна са яли хората тогава. Ръководител на проекта у нас е доц. Крум Бъчваров.